Близостта на Меркурий към Слънцето и неговите малки планетни размери го правят изключително чувствителен към звездната динамика и гравитационното привличане.
Орбитите на планетите в Слънчевата система се разширяват. Това се дължи на факта, че гравитационното захващане на Слънцето постепенно отслабва, защото звездата остарява и губи масивността. Екип от учени от НАСА и Масачузетския технологичен институт решиха да измерят тази загуба на маса и други звездни параметри, фокусирайки се върху орбиталните промени на Меркурий.
Новите данни намаляват несигурността, следователно подобряват предишните прогнози. Това е особено важно за скоростта на загуба на слънчева маса, тъй като тя е свързана със стабилността на G (гравитационна константа). G се счита за фиксиран брой, но все още остава основен физически проблем.
Меркурий в такива експерименти е идеален тестов обект, защото има невероятна чувствителност към гравитационния ефект и активността на нашата звезда.
Проучването започва с подобряването на ефемеридите на Меркурий - карта на местата на планетата в нашето небе. За целта използвайте информацията на радио-проследяващия апарат MESSENGER, когато мисията е била активна. Сателитът се въртеше около планетата през 2008 и 2009 г., а сближаването се случи от март 2011 г. до април 2015 г.
В продължение на много векове учените са разглеждали движението на Меркурий, като обръщат внимание на неговия перихелий. Оказва се, че перихелият се измества във времето (прецесия). След това учените изследвали данните за деформацията на пространството-време около звезда.
Учените са анализирали фините промени в движението на Меркурий, за да разберат по-добре как слънчевата динамика влияе върху орбитата на планетата. Положението на планетата се определя от местоположението на апарата MESSENGER в периода на неговата дейност
Много по-малките вноски в прецесията на Меркурий се обясняват с вътрешната структура и динамиката на Слънцето. Основната точка - сплескване, т.е. изпъкналост в "талията".
Някои слънчеви параметри могат да бъдат определени от релативистични ефекти, които не биха могли да бъдат направени в по-ранни проучвания, базирани на данни от ефемериди. Учените измислиха нов метод, който едновременно оценяваше и интегрираше орбитите на планетата и MESSENGER, което доведе до цялостно решение.
Нова оценка на скоростта на загуба на слънчева маса е едно от първите знания, ограничено от наблюдения, а не от теория. Преди това този брой беше една десета от процента от 10 милиарда години. Това е достатъчно, за да се намали звездната гравитация и да се даде възможност на планетите да се отдалечат на 1.5 см годишно. Новата стойност е по-ниска, но по-малко несигурна. Това подобрява стабилността на G 10 пъти.
