Учените са открили механизъм, който обяснява запазването на асиметрични звездни купове, заобикалящи супермасивни черни дупки в някои галактики. Има предположение, че по време на пост-галактичните моменти на сливане, орбиталните звезди могат да попаднат в черна дупка и да се срутят със скорост от една на година.
Новото изследване е в състояние да разкрие дългогодишна астрономическа мистерия за ексцентричните звездни орбити близо до свръхмасивни черни дупки. Можете също така да разберете защо привидно нестабилната динамика продължава в дългосрочен план.
Гравитацията на свръхмасивна черна дупка образува около нея ядрен звезден куп, чиято гравитационна физика може да бъде наречена сферично симетрична. В някои галактики обаче, заедно със съседната Андромеда, се забелязват асиметрични звездни купове, които са под формата на диск. Вътре в диска звездите маршируват по елиптични орбити, въртящи се около супермасивна черна дупка. Пътеките на звездите почти се припокриват и често се свързват. В резултат на това гравитационните смущения в една звездна орбита ще го доближат до дупката.
Учените смятат, че по време на пост-галактичното сливане една супермасивна черна дупка ще яде звезда годишно. Това е 10 000 пъти по-вероятно от други прогнози за скоростта. Това заключение се потвърждава от констатациите. Някои галактики със свръхмасивни черни дупки в техните центрове имат по-високи нива на звездна смъртност. Забележително е също така, че ексцентричните ядрени дискове са по-често срещани, отколкото се очакваше първоначално.
