Телескоп Бланко и звездни пътеки в нощното небе
Изследователите анализирали нови данни, за да осигурят едно от най-точните измервания на постоянната Хъбъл. Константата на Хъбъл има дълга и спорна история с известни разногласия между астрономите. Измина повече от век, а учените все още обсъждат този въпрос.
Константата на Хъбъл е местната скорост на разширяване на Вселената, която е крайъгълен камък на съвременната космология. Това разширение първо е измерено от Едуин Хъбъл през 1929 г., след което се ражда Законът Хъбъл. Ключовата част от закона е константата на Хъбъл, която показва точната скорост на разширяване. За да се получи ново измерение, изследователите са използвали различна методология - методът на обратната дистанция, който позволява добавянето на нови космологични резултати, използвайки суперновите от тип Ia от изследването на тъмната енергия до съществуващите измервания на разстояние.
Но не всичко е толкова гладко. Новите данни са в съответствие с много други, но са в конфликт с констатациите на Нобеловия лауреат Адам Рийс и неговия екип. Изглежда, че създава нов аргумент.
