Астрономите успяха да открият астероид, чиято орбитална пътека около Слънцето отнема само 165 земни дни. Това е най-краткият период за всеки известен астероид. Смята се, че космическата скала AQ3 2019 може да бъде част от широкомащабна и почти непозната популация, живееща във вътрешната слънчева система.
AQ3 2019 е рядък астероид, но в космоса може да има подобни обекти, които все още не са се появили в проучването. Важно е да се разбере, че орбиталният път AQ3 2019 не се счита за най-бърз. Например, Меркурий отнема само 88 дни, за да лети около Слънцето. Но изследователите смятат, че космическата скала е уникална.
За първи път AQ3 2019 бе забелязан на 4 януари в снимките на програмата ZTF (Zwicky Transient Facility). Това е небесна камера, инсталирана на 122-сантиметровия телескоп Самуел Ошин в обсерваторията Паломар (Южна Калифорния).
Диаграмата представлява орбитата на астероида 2019 AQ3, снабдена с най-краткия орбитален период около Слънцето сред астероидите. Това са само 165 земни дни.
Камера ZTF, която започна работа през март 2018 г., сканира цялото видимо северно небе на всеки три нощи. Широкото зрително поле и високата честота на снимане ни позволяват да наблюдаваме свръхнови експлозии, астероиди и други преходни или астрономически явления. Камерата вече е успяла да намери 60 нови астероиди близо до Земята.
Екипът съобщи за откриването на 2019 AQ3 на Центъра на Малката Планета - организацията, отговорна за събирането и координирането на информация за астероиди и комети в Слънчевата система. Тогава няколко изследователски групи наблюдаваха обекта на 6-7 януари на различни телескопи. Астрономите също проучиха архивни данни и записаха намеци от 2019 AQ3 в изображенията Pan-STARRS (Hawaii), започвайки през 2015 година. Всички събрани данни ни позволиха да покажем точно астероидната орбита. Изследователите открили, че 2019 AQ3 се приближава към Слънцето по елиптична траектория, която засяга орбитата на Меркурий с най-близкия подход и Венера в най-далечната точка. В допълнение, орбитата е наклонена извън равнината на траекторията на Земята и други големи планети.
Всичко предполага, че имаме представител на класа Атира, чиито орбити преминават през земята. От 20 000 астероиди, само около 20 принадлежат към групата Athyra. Въпреки че няма точни данни за произхода на даден клас. Но всеки открит представител ни позволява да разработим и тестваме по-точни модели за произхода и развитието на Слънчевата система.
Учените смятат, че все още има много атероидни атероиди, които могат да застрашат Земята. Факт е, че те ще ни приближат от Слънцето, поради което са трудни за разглеждане. Въпреки това, 2019 AQ3 не носи никаква опасност, защото орбиталната пътека никога не се приближава по-близо от 35,4 милиона километра. Има малка информация за размера, но може да се простира на ширина от 1,6 км. Ако е така, тогава имаме един от най-големите представители на групата.
