Екипажът на Аполо-12 намери един от първите превозни средства, пуснати на Луната по време на кацането

Екипажът на Аполо-12 намери един от първите превозни средства, пуснати на Луната по време на кацането

Когато НАСА започна да разработва програма „Аполо “, по време на която астронавтите щяха да кацнат на Луната , никой още не беше сигурен как да разтоварва кацането.

Много нюанси все още не са проучени. Например, нямаше подробна информация за повърхността на Луната, възможността за меко кацане на сателита, данни за полезния товар на космическия кораб. За да събере тези данни, НАСА стартира програма „Сървейър“, по време на която е планирано да се извърши поредица от меки кацания на безпилотно превозно средство, за да се събере необходимата информация относно кацането на хора на повърхността.

“Геодезист 3” стана вторият успешно излязъл апарат в хода на тази програма и единственият, чиито фрагменти бяха открити от хората: парчетата му бяха намерени от екипажа на “Аполо-12”. Програмата на Surveyor имаше три цели: да разработи и одобри технология за меко кацане за Аполо, да събере данни за функционалността на лунния модул на Аполо в околната среда и накрая да увеличи знанията на НАСА за лунната повърхност като цяло. Имаше и вторични цели, като например фотографиране на луната, което би помогнало на учените да изберат подходящи места за кацане по време на пилотирани полети.

Екипажът на Аполо-12 намери един от първите превозни средства, пуснати на Луната по време на кацането

Геодезист 3

Космическият кораб „Сървейър 3“ имаше стандартен дизайн. Основната част - тя съдържаше електроцентрала, полезен товар, системи за управление на полетите и комуникационни системи - беше оборудвана с три крака за кацане с амортисьори и широки поддържащи части. Целият модул за кацане беше малко над 3 метра и тежеше малко повече от един тон. След използването на гориво поради работата на спирачните двигатели по време на кацане, теглото на устройството намалява до 300 килограма. По време на мисията на „Сървейър 3“ бяха направени няколко промени в първоначалните цели на проекта. За разлика от двете предишни устройства, третият е оборудван с камера, инструменти за изследване на почвата, измерване на температурата и отражателната способност на повърхността. След кацане устройството трябваше да започне да излъчва изображението на Земята и да направи необходимите измервания.

НАСА стартира Surveyor 3 от космическия център Кенеди на 17 април 1967 г. с помощта на ракетата-носител Atlas Centaurus. След кратка спирка в околоземна орбита, ракетата се рестартира, за да достави космическия кораб на Луната, където пристигна 3 дни по-късно, на 20 април. На 75 километра от повърхността, със скорост от 2625 метра в секунда, бяха пуснати спирачни двигатели, които забавиха скоростта на кораба до 140 метра в секунда. По-нататъшно спускане е извършено с помощта на доплерови радари и радиовисотомери.

Екипажът на Аполо-12 намери един от първите превозни средства, пуснати на Луната по време на кацането

Няколко секунди преди кацане радарът спря да работи поради силни смущения от площадката за кацане. Системата за насочване премина в инерционен режим, като накрая уредът можеше да бъде закотвен само за трети път, като спря на 14-градусовия наклон на един от кратерите в океана от бури. В рамките на един час „Геодезистът направи първите снимки и два дни по-късно взеха проби от почвата.

Работата на “Surveyor 3” продължи цял лунен ден (две земни седмици), по време на лунния залез на 3 май 1967 г. връзката с апарата беше прекъсната и в края на лунната нощ не беше възстановена. По време на мисията, устройството прекарва 18 часа и 22 минути, изкопавайки малки канали за изследване на почвата, и също така е взел 6,326 изстрела. Освен това, устройството е събрало много нови данни за плътността, структурата и структурата на лунната повърхност.

Екипажът на Аполо-12 намери един от първите превозни средства, пуснати на Луната по време на кацането

Въпреки това, след като загуби контакт с „Surveyor 3“, неговата история не свършва. На 19 ноември 1969 г. Аполон 12, демонстриращ невероятна точност за втората пилотирана мисия, се приземи на по-малко от 200 метра от геодезиста. Управлението е посетено от командир Пит Конрад и пилот Ал Бин по време на втория изход на повърхността. Те проучиха „Сървейър 3“ и мястото му за кацане, след което извадиха от него около 10 килограма оборудване, което беше върнато на Земята. Сред тези части е телевизионна камера, която сега е изложена в Националния музей на авиацията и космонавтиката на Смитсонианския институт във Вашингтон.

Като цяло програмата „Surveyor“ включваше седем изстрела на безпилотни превозни средства на Луната и струваше 469 милиона долара. По време на програмата беше събрано огромно количество ценни данни, които изиграха важна роля в изпълнението на програмата Apollo. Мисиите на “Surveyor 3” и “Apollo 12” бяха признати от НАСА като напълно успешни.

Коментари (0)
Популярни статии
Търсене