Пространството изглежда празно, въпреки че в действителност е динамично място, изпълнено с невидима материя. Магнитосфери - магнитни полета, обгръщащи повечето от планетите. Те отблъскват космическите лъчи, освободени от Слънцето, или идват от междузвездното пространство. Функционира като защитна черупка от опасното въздействие на радиацията.
Но не всички са еднакво силни. Венера и Марс са лишени от тази функция, докато други са много различни. НАСА внимателно проучи състоянието на магнитните полета, когато сондите достигнаха външните планети, и създаде пълна картина на процеса на формиране на магнитосферата и контакт с околната среда.
Земя
Земна магнитосфера
Създаден от постоянно движещ се разтопен метал вътре в планетата. Формата прилича на конуса на сладоледа със заоблен фронт и разширена опашка, обърната към Слънцето.
Светлини се създават близо до територията на магнитните полюси. Може би земната магнитосфера влияе върху формирането на живота.
Меркурий
Планетата е надарена с ядро с голямо количество желязо, но силата на магнитното поле достига само 1% от земната повърхност. Той е компресиран от интензивно звездно сияние, което ограничава неговата дължина.
Юпитер
Магнитосферата на Юпитер
След Слънцето тя има най-силната и най-голяма магнитосфера в системата, която се простира на 12 милиона мили. Планетата няма ядро с разтопен метал, така че магнитното поле се образува от сгъстен течен метален водород.
Един от луните на Юпитер Йо е известен и с вулканичната си активност, освобождавайки частици в планетарната магнитосфера. Те образуват мощни радиационни колани и сияния. Най-големият сателит има също собствено поле, Ганимед (единствената луна).
Сатурн
Магнитосферата на Сатурн
Системата на пръстеновидните скали влияе върху формата на магнитосферата. Молекулите на кислорода и водата се изпаряват от пръстените и се отделят частици. Някои сателити помагат за улавянето на тези частици от магнитосферата, но Енцелад (активни гейзери), напротив, попълват резервите.
Уран
Магнитосферата на Уран
Магнитосферата на планетата бе забелязана едва през 1986 г. по време на преминаването на Вояджър-2. Магнитното поле и оста са на 59 градуса далеч от подравняването. Също така магнитното поле не преминава през планетарния център, така че силата му се променя рязко на повърхността.
Нептун
Магнитосферата на Нептун
През 1989 г. Вояджър-2 отлетя за Нептун. Той също така забелязва отклонението на магнитосферата от оста на въртене с 47 градуса, поради което има разлика в силата на повърхността. Затова по цяла планета се появяват сияния.
Извън нашата система успяхме да фиксираме сиянието на кафявите джуджета. Има данни за наличието на магнитосферата при големи екзопланети. Но за потвърждаване ще са необходими повече наблюдения.
