Преди 49 години екипът на Аполо загина - 1

Преди 49 години екипът на Аполо загина - 1

Екипажът на астронавтите от Националната аеронавтика и космическа администрация (НАСА), подготвяйки се за първия пилотиран полет на програмата Аполо, насрочен за 21 март 1966 г., по време на подготовката във Флорида.

В ранните години на НАСА опитът беше придобит от собствените му грешки, тестовете и процедурите бяха разработени индивидуално за всяка програма. Един от тези тестове в програмата Меркурий (Mercury) е „тестът за изключване“ (test-out test), при който системите на космическите апарати са тествани и обратното броене до старта е симулирано. Този тест никога не е бил считан за опасен. Но на 27 януари 1967 г. този тест струваше живота на екипа на Аполо 1.

Целта на „Аполо -1“ беше обичайният тестов полет, който беше типичен за първия полет на новата програма. Екипажът, астронавтите Грисъм, Уайт и Чафи, трябваше да поставят модула за командване / обслужване (CSM) в орбитата на Земята.

Изпитването е проведено на космически кораб, готов за изстрелване, издигнат върху неплътена ракета Saturn-1B (Сатурн IB). Всичко започна по стандартен и обичаен начин. Захранващите проводници бяха изключени, съответно, отделението получи напрежение изключително от вътрешни батерии. Тогава кабината е пълна с чист кислород, а налягането е над атмосферното - 16, 7 паунда на квадратен инч (115, 1 kPa). След като екипажът влезе в космическия кораб около един час следобед, целият екип от инженери на контролен център зае позициите си за теста. Също на място бяха служители, разположени в Бялата стая (White Room) - мобилно помещение, през което астронавтите преминали в самолета.

През първите пет часа тестовете бяха прекъснати от малки проблеми. Грисъм се оплака от отвратителната миризма, която приличаше на кисело мляко в кислородния му блок. Алармата също се задейства поради увеличения поток на кислород в космическите костюми на астронавтите. Но това беше нищо в сравнение с постоянните проблеми с комуникацията. Поради статичното електричество, комуникацията между екипажа и контролния център беше почти невъзможна. Грисъм гневно отбеляза, че никога няма да стигнат до Луната, ако не успеят да установят нормална връзка между две или три сгради.

В 18:31 ч. Техническите специалисти на Центъра за управление отбелязаха рязко увеличаване на потока кислород и налягане вътре в кабината. Този неуспех на телеметрията беше придружен от изкривено съобщение: „Пожар“ - каза някой. И добави - Те се борят с огъня, излизайте от там. Отвори го, ще изгорим, излезе оттук. Поради намесата е било невъзможно да се определи недвусмислено кой е собственик на този глас.

Наблюдателите, които излъчваха образа от Бялата зала, уловиха всичко, което се случваше: огънят, който се виждаше през малкия прозорец, екип, който се опитваше да отвори люка. Но никой не можеше да го премести на йота - люкът се отвори в апарата, където имаше повишен натиск. Три секунди след като екипът забеляза пожара, налягането вътре в модула достигна критична точка. Имаше разкъсване на тялото и пламъците излязоха в Бялата зала. Всички звуци в комуникатора изчезнаха. Половин час по-късно пожарникарите и спасителите успяха да извлекат телата на астронавтите. Ед Уайт бе намерен в стола си и се обърна по посока на люка.

Разследването на инцидента продължи една година. В рамките на два месеца самолетът беше напълно разглобен и всеки детайл беше тестван на друг модул. В крайна сметка се стигна до заключението, че има късо съединение в проводника, което води до система за събиране на урина. В атмосферата, състояща се от чист кислород, където всичко също беше наситено с нея, тази искра моментално се превърна в пламък. Естеството на увреждането показва, че огънят започва да се разпространява отдолу, отвъд командния ред на погледа. Не след повече от десет секунди корабът се запали. Но екипът не изгори жив. Аутопсията показа, че техните дихателни пътища са засегнати от продуктите на горенето. Те умряха по-малко от минута, след като съобщиха за пожар.

Разследването на аварията се фокусира върху противоречивото решение на НАСА да проведе тест на космическия кораб, използвайки свръхналягането на чист кислород. Производителят на модула, North American Aviation, препоръчва на НАСА да не тества космическия кораб под налягане, предупреждавайки за риска от пожар. Но НАСА настояваше за това и започна да провежда тестове до края на всичките шест мисии на Меркурий и десет мисии на Близнаци. Връщайки се към тези събития, Дик Слейтън (Deke Slayton), ръководител на отдела за астронавти, каза, че само благодарение на щастлив инцидент подобни тестове не завършват с трагедия по време на създаването на Меркурий и Близнаци от McDonnell. Недопустима грешка е, че този тест не е класифициран като опасен. Те включват само тестове, които включват зареждане с гориво, самовъзпламеняващо се ракетно гориво, тестване на криогенни системи, резервоари за високо налягане, пиротехнически изпитвания и изпитвания в камерата под налягане. Тази извънредна ситуация доведе до две съществени промени в проекта. Отвора на люка навътре беше заменен с леко, бързо отварящо устройство, направено от алуминий и фибростъкло. Може да се отвори за по-малко от 10 секунди. НАСА също така промени състава на атмосферата за предварителни тестове. Вместо чист кислород започна да се доставя сместа му с азот, чийто дял беше 40%. Тази смес е по-малко подкрепяща изгарянето, въпреки че костюмите на астронавтите все още са пълни с чист кислород. И едва след като сместа започна да се замества с чист кислород до края на мисията.

Никой от екипажите не е летял на Аполо-1. Това име е присвоено на Аполон -204, а пилотираните полети продължават на Аполо 7 през октомври 1968 година. Тестът, довел до смъртта на хората, никога не е бил прекласифициран като опасен, но Аполо 7 го е провел с отворен люк.

Коментари (0)
Популярни статии
Търсене