Когато астрономите наблюдават някои минали джуджета, те понякога забелязват малко количество водород, уловен в горните слоеве на звездата. Смята се, че тази малка звездна обвивка е резултат от усвояването на междузвездния водороден газ, но сега екипът на изследователите предполага, че това се дължи на нещо друго: най-вероятно кометите се спускат в древната атмосфера на белите джуджета от облака Оорт.
Белите джуджета се образуват, след като звездите от слънчевия тип консумират по-голямата част от своето водородно гориво. Това кара звездата да премине от по-тихо състояние към по-жестока - червен гигант. Накрая, след мощните звездни конвулсии, червеният гигант експлодира, оставяйки на негово място гъсто бяло джудже.
Структурата на бялото джудже не се поддържа от външен натиск, чийто източник е термоядрена реакция, а поради квантовото налягане, създадено от останалите електрони, които пречат на собствената му гравитация. Този баланс между силите създава много плътен звезден обект, който може да има маса, сравнима със Слънцето, но има диаметър на Земята. По този начин белите джуджета могат да продължат да блестят в продължение на много милиарди години.
Когато наблюдават спектъра на белите джуджета, астрономите отбелязват, че много от тях имат атмосфери, богати на различни метали. От гледна точка на астрономията, това означава, че в горните слоеве на бялото джудже има по-тежки елементи от хелий. В зависимост от присъстващите елементи астрономите интерпретират тези астрономически отпечатъци като резултат от унищожаването на астероиди или дори планети, оцелели след смъртта на собствената си звезда. Този раздробен, прашен материал, под формата на дъжд, се изсипва върху бели джуджета, оставяйки спектроскопски отпечатъци от смъртта на планетарните системи. Тази изследвана област на бялото джудже води учените към някои очарователни наблюдения на звездни системи, които приличат на нашата слънчева система, или по-скоро, ще изглежда така след няколко милиарда години, когато нашето слънце свърши с гориво и се превръща в бяло джудже. Планетите и астероидите, разположени до трупа на нашето Слънце, ще бъдат разкъсани, което ще обогати белите джуджета на нашето Слънце с метали.
В ново проучване, прието за публикуване в месечните известия на Кралското астрономическо общество, астрофизикът Дмитрий Верас и неговите колеги от университета в Уорик откриха възможен механизъм, който свързва атмосферата на бяло джудже с не водород, а метали.
"Изследваме възможността постепенното нарастване на комите Оорт, които са богат източник на водород от кометите, допринася за очевидното увеличение на обема на водорода в атмосфера на бяло джудже", пише Верас.
"Преди се смяташе, че натрупването на водород в атмосфера на бяло джудже е резултат от междузвездния водород, събран от бяло джудже, но за наблюдаваните стойности трябва да има друг източник", казва Верас.
Нашата слънчева система има пространство от пространство, съдържащо милиарди ледени тела - комети. Този район, известен като облак Оорт, се намира на разстояние една светлинна година. Периодично, с близък звезден проход, гравитационното спокойствие на кометите е прекъснато и ги удари от облака Оорт. Под силата на гравитацията на Слънцето кометите започват своето пътуване към вътрешната част на Слънчевата система. Наличието на комети е открито около други звезди, главно поради откриването на кометния прах около младите звезди. Но екипът на Верас, използвайки компютърна симулация, показва, че спектроскопичната следа от водород в атмосферата около звездите на белите джуджета се дължи на падащите комети от бившия облак Оорт.
Изследователите отбелязват, че само малък брой бели джуджета със следи от наличието на водород са изследвани и повечето от тях са разположени съвсем близо до Слънцето и по посока на галактическата издатина (центъра на Млечния път). Именно в този регион, където галактическите приливи и звезди са най-силни, може би по-силно влияние върху екзо-облаците на Оорт.
Това е още един пример за това колко очарователни са белите джуджеви системи - те са останки от мъртви звезди, но все още виждаме някакво интересно динамично поведение.