Многовълнов изглед на полето около галактическия център на Млечния път, видим от рентгеновата (синя) и инфрачервена (червена) светлина. Астрономите измерват мигащи събития на няколко дължини на вълните, идващи от супермасивна черна дупка в центъра.
Стрелец A * е супермасивна черна дупка (SMBH) в центъра на Млечния път. Тя е 100 пъти по-близо от всяка друга SMBH, така че се счита за основен кандидат за изследване на това как материята излъчва светлина, когато се абсорбира от дупка. Стрелец A * се наблюдава от десетилетия, като отбелязва бързите флуктуации, произтичащи от рентгеновото лъчение до най-близкия IR регион, както и субмилиметровите и радиовълните. Моделирането на механизмите на променливостта на светлината е пряко предизвикателство за нашето разбиране за натрупването на супермасивна черна дупка. Смята се обаче, че корелацията между фазите на изригванията при различни дължини на вълната може да улови информация в пространствената структура, например, ако по-горещият материал е в по-малката зона, по-близо до черната дупка. Една от основните пречки пред процеса е липсата на едновременни многоволни наблюдения.
Неотдавна астрономите проведоха серия от многоволтови мониторингови кампании, включително IRAC камерата на космическия телескоп Спитцер и рентгеновата обсерватория Чандра с телескопа Keck ground. Spitzer е в състояние непрекъснато да наблюдава колебанията на черната дупка за 23.4 часа по време на всяка сесия, което е невъзможно да се върти на базата на наземна обсерватория. Изчислителният модел на емисия от околността на черна дупка изисква симулация на процеса на натрупване на материал, с последващото му нагряване и излъчване. Общата теория на относителността предсказва, че радиацията ще се появи в отдалечени наблюдения. Теоретиците подозират, че по-късата радиация с дължина на вълната се появява по-близо, а студената радиация - по-нататък. В резултат на това, времето закъснение може да показва разстоянието между тези зони. Всъщност, предишни проучвания разкриха доказателства, че горещите, близки до инфрачервените лъчи предхождат подмилиметровите светкавици.
В новата статия учените съобщават за две огнища, които нарушават предишни модели. Първото събитие се случи на всички дължини на вълните, а във втория, рентгенови, близки до инфрачервени лъчи и субмилиметрови светкавици се срещат със закъснение от един час. Екипът ще продължи да провежда мониторингови компании за подобряване на данните.