НАСА Voyager-2 се доближава до тайнственото междузвездно пространство

НАСА Voyager-2 се доближава до тайнственото междузвездно пространство

Илюстрацията показва позицията на космическите сонди Voyager-1 и Voyager-2 по отношение на хелиосферата - защитен балон, създаден от Слънцето, преминаващ през орбитата на Плутон. Voyager 1 премина през хелиопаузата и края на хелиосферата през 2012 година. Вояджър 2 все още се намира в най-външната част на хелиосферата.

В момента сондата на НАСА Voyager 2 се приближава към междузвездното пространство. Устройството записва увеличение на нивото на космическата радиация, идваща извън слънчевата система. Сателитът Voyager-2 стартира през 1977 г., отделяйки на 17,7 милиарда километра от нашата планета, което е 118 пъти по-дълго от разстоянието Земя-Слънце.

От 2007 г. сондата се движи през най-горния слой на хелиосферата - гигантски балон около слънцето и планетите, в които доминират слънчевият материал и магнитните полета. Изследователите на Вояджър се увериха, че космическият кораб е достигнал външната граница на хелиосферата (heliopause). Веднага щом Voyager-2 изпълни тази задача, той ще се превърне във втория космически обект на Земята, който се намира в междузвездното пространство след Voyager-1. В края на август системата на космическите лъчи на кораба измерва 5% увеличение на скоростта на излъчване в сравнение с началото на месеца. Устройството с ниска енергия на заредени частици улови подобни индикатори. Космическа радиация - бързо движещи се частици извън Слънчевата система. Някои от тях са блокирани от хелиосферата, така че екипът очаква индикаторите да растат, както хелиосферата се приближава и кръстосва.

През май 2012 г. Voyager 1 улови увеличение на скоростта на космическите лъчи. Това стана 3 месеца преди корабът да пресече хелиопаузата и да е в междузвездното пространство. Но членовете на екипа отбелязват, че този показател не е последен знак за подготовка за преминаването през хелиопаузата. Voyager 2 се намира в различна точка от хелиосчемата от Voyager 1, което означава, че времевата скала може да варира.

Също така е важно Voyager-2 да се приближи до хелиопаузата 6 години след Voyager-1, защото хелиопаузата се движи по време на 11-годишния цикъл на слънчева активност (изхвърляне на коронална маса).

Коментари (0)
Свързани статии
Популярни статии
Търсене