Илюстрация на трите спътника на THEMIS и магнитосферата на Земята
Понякога в тъмнината на нощта близо до полюсите небето пулсира със зелено, пурпурно и червено дифузно сияние. За разлика от типичните дълги линии на сияние, тези пулсации са по-ниски по яркост и по-рядко изпадат. Учените отдавна изучават сияние, основано на слънчевата активност, но детайлите на механизма остават загадка.
Ново проучване, основано на данни от историята на събитията на НАСА, както и мисиите на THEMIS и ERG (сателит Араси), се опитаха да проучат най-вероятните причини. Оказва се, че цялото нещо е във вълните - ритмично пулсиращи частици, които образуват сиянието.
Магнитосферата на Земята предпазва планетата от високоенергийното излъчване, генерирано от Слънцето и междузвездното пространство. Но най-мощните частици се научиха да се подхлъзват. Прехвърлената енергия се съхранява в нощната страна на магнитосферата, докато се освободи от буря. След това електроните се изпращат в горните слоеве на атмосферата, където се сблъскват с други частици и създават сияние. Пулсиращият блясък се основава на различен принцип. Магнитосферата е дом на различни плазмени вълни, които се наричат свирки. Такива вълни имат нарастващи тонове, които приличат на чуруликане на птици и са в състояние ефективно да разрушават електроните. Когато се появят в магнитосферата, някои от електроните, разпръснати от вълната, потъват в атмосферата, причинявайки пулсиращи сияния.
Спътникова илюстрация ERG в орбита
Изследователите отдавна вярват, че този механизъм е отговорен за пулсиращи сияния, но доскоро няма окончателно потвърждение. Използвайки наблюденията на сателита и телескопите на мисията на THEMIS, учените успяха да идентифицират причината и следствието.
Такива вълни са наблюдавани и на Юпитер и Сатурн. Това означава, че земните процеси могат да обяснят особеностите на сиянията на планетите на нашата система и отвъд нея. Резултатите ще помогнат да се разбере как плазмените вълни влияят на електроните.
