Художествена интерпретация на това как звездата пресича хоризонта на събитието на централна супермасивна черна дупка.
Изследователите добавиха основния критерий за черните дупки за теста, демонстрирайки, че материята „абсорбира“ материята се изпарява. Това е още един успешен тест за общата теория на относителността.
Черната дупка се характеризира с невероятно силна гравитация, която не освобождава дори светлината. Хоризонтът на събитията е концентриран около него. Достатъчно е да пресечете тази „линия“ и сте обречени. Всеки знае за това, но съществуването на такива “линии” не е доказано.
Затова учените решили да проведат експеримент. Смята се, че супермасивните черни дупки се намират в центровете на всички големи галактики. Но има мнение, че има и друг обект. Това е необичайно свръхмасивно нещо, което успява да избяга от срив и сингулярност. Има и хоризонт на събитията около него.
Ако сингулярността няма площ, обектът е твърд. Затова звездата не попада в черна дупка и се разбива на повърхността.
Това е огромна масивна сфера в галактическия център. Виждаме звездни катастрофи в твърда повърхност и разпръскваме отломки
За да идентифицират автентичността на теорията, учените измислиха нов тест. Въпросът е да се определи каква е твърдата повърхност. Това ще помогне за решаването на проблема с хоризонта на събитията. Първо, те открили, че когато един предмет удари твърда повърхност, звезден газ ще го обгърне и ще блесне в продължение на няколко месеца или години. Това трябва да улови телескопа. Когато учените осъзнали, че е необходимо да се намери, те потвърдиха аргументите си.
Те оценяваха скоростта на падащите звезди в черните дупки. За тази цел бяха разгледани само най-масивните, чиято маса надвишила слънчевата стойност 100 милиона пъти. Оказа се, че има около един милион такива обекти на разстояние от няколко милиарда години от нас.
Звездата се разбива в гигантска сфера. В този момент се освобождава огромно количество топлина и светлина. Ако не видим това, тогава теорията не се потвърждава.
След това трябваше да погледна архивните данни на 1,8-метровия Pan-STARRS телескоп, който изследваше северното полукълбо от 3.5 години за „временен блясък“. Ако предположението е правилно, тогава, като се вземат предвид всички данни, телескопът трябва да е идентифицирал 9-10 такива събития.
И ... не намери нищо.
Оказва се, че всички черни дупки трябва да имат хоризонт на събитията. Ето защо, Айнщайн отново беше прав. Сега екипът се опитва да подобри теста и да го тества на 8,4-метровия голям синоптичен телескоп, който е по-чувствителен.
