Планетарната мъглявина е труп, останал от смъртта на звезда. Когато планетарните мъглявини се появяват за пръв път в телескоп, те представляват кръгла форма, наподобяваща гигантски планети. Това е причината за името, въпреки че не отразява истинската природа на обектите.
В едно скорошно проучване, използващо спектрографа MUSE на Много големия телескоп, успяхме да намерим неочаквана сложност в газа и праха, отделяни от червен гигант в края на неговото съществуване. Разпределението на температурите и плътностите в мъглявината не се вписва в съществуващите методи и дава интересна информация.
Става дума за мъглявината Сатурн (NGC 7009), която демонстрира редица структури, свързани с различни атоми и йони. Анализът показва, че тези структури представляват разлики в свойствата в мъглявината, като по-висока и по-ниска плътност, както и високи и ниски температури. В един единствен преглед, MUSE може да заснеме 900 000 спектъра на малки области в небето, което гарантира много данни за години на анализ. Изследвайки информацията, учените са получили карти за четири температури и три плътности. Всички те са различни и показват, че газът в мъглявината не е хомогенен.
Наличието на прах може да се докаже и от промяната на цвета между различните водородни емисионни линии, а очакваният цвят се определя от атомната теория. Екипът установи, че разпределението на праха е лишено от еднаквост и забележим спад на ръба на вътрешната газова обвивка. Всичко това говори за резки промени в емисиите на прах по време на последните етапи на смъртта на звездата или локално прахообразуване и разрушаване.
Резултатите показват също, че съвременните методи за определяне на хелий трябва да бъдат подобрени. Анализът потвърди важността на ролята на MUSE в изследването на планетарните мъглявини.
