Открита магнитна дупка на Слънцето

Открита магнитна дупка на Слънцето

Пълна картина на слънчевата корона е съставена на 4 октомври с помощта на филтри, които са чувствителни към три различни емисионни дължини на вълната от слънчевата корона. Светлите зони в долната корона подчертават активните зони, където изригванията и изхвърлянията на коронарната маса най-вероятно са причинени от петна в контурите на линиите на магнитното поле. Тъмните места показват области на „отворени” линии на магнитно поле, където плазмата се разпространява в пространството като бърз слънчев вятър.

Да, точно там има дупка в Слънцето, но не се страхувайте, че това не е знак за нещо ужасно. Всъщност, това ни дава разбиране за доста стръмната слънчева динамика.

Възпроизведена от обсерваторията на слънчевата динамика на НАСА, използваща ултравиолетови чувствителни филтри, това огромно тъмно петно ​​в центъра на слънчевия диск е област с ниска плътност на плазмата в слънчевата корона (мултимилионната степен на слънчева атмосфера).

Слънчевата корона е преобладаващо магнитна област, изпълнена с "отворени" и "затворени" линии на магнитно поле, които изпъкват от повърхността на слънчевата енергия и са насочени към короната, по която се движи нагрятата плазма. Светлите зони в изображението показват местоположението на затворени линии на сила, известни като коронарни контури. Плътната плазма попада в капана на тези грациозни бримки и, загрявайки се, генерира интензивна радиация. Обаче, при това наблюдение на Слънцето, очевидно е, че тъмното петно ​​се превръща в зрително поле и това е знак, че плътността е ниска и горещата плазма, излизаща от короната, се освобождава в междупланетното пространство.

Коронарните отвори са източник на бърз слънчев вятър, който оказва влияние върху космическото време на Земята, и тази коронарна дупка, която олицетворява потока от високоскоростна плазма (високоенергийни частици, които се състоят главно от протони), е най-значимата за нас. Магнитното поле на коронарните отвори действа като пожарен маркуч, пръскайки коронарната плазма от Слънцето, докато се върти, спираловидно през слънчевата система.

Източник Spaceweather.com заявява, че плазмата от тази коронална дупка ще достигне околоземна орбита на 8-9 октомври. Възможно е, в зависимост от магнитните условия, пристигането на този поток от бърз слънчев вятър да активира интензивността на сиянието при високи географски ширини.

Подобно на слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронарни маси (CME), интензивните интензификации на активността на слънчевия вятър могат да увеличат радиоактивния фон около Земята, засягайки чувствителната електроника на спътниците и космическите кораби. Космическата обсерватория на НАСА (SDO) и армада от други слънчеви обсерватории, като например соларната обсерватория на Слънчевата хелиосфера и хелиосферната обсерватория (SOHO) на космическия телескоп Hinode, постоянно наблюдават моменти на корона и коронарни отвори. Така че е възможно да се предскаже космическото време възможно най-точно, преди да се отрази на Земята.

Коментари (0)
Свързани статии
Популярни статии
Търсене