Откъде идват елементите, необходими за живота? Те избухват в космоса след смъртта на някои звезди. Изследователите са изучавали експлозивни звезди и техните "остатъци на свръхнови" отдавна, за да разберат процеса на производство и разпределение на елементите.
Поради „еволюционния си статус“ Касиопея А е един от най-изучените остатъци на свръхновите. Нова картина от рентгеновата обсерватория Чандра показва местоположението на различни елементи: силиций (червен), сяра (жълт), желязо (лилаво) и калций (зелен). Всеки от тях произвежда рентгенови лъчи в тесни енергийни диапазони, което ви позволява да създавате специфични карти. Взривната вълна е син външен пръстен.
Останките от свръхнови са важни за изследването, защото те поддържат висока топлина (милиони градуса) дори хиляди години след експлозията. Затова много остатъци светят ярко при дължини на рентгенови лъчи, които не са забележими за конвенционалните телескопи.
Чандра позволява на учените да събират подробна информация за елементите, хвърлени в космоса чрез експлозия. Информацията показва, че определена свръхнова е създала огромен брой ключови космически компоненти. В Касиопия А бяха открити 10 000 земни маси от сяра и около 20 000 земни маси от силиций.
Също така в прегледа са записани водород, въглерод, азот и фосфор, забележими при използването на други телескопи. В комбинация с откриването на кислород, ние знаем, че виждаме елементите, необходими за създаване на ДНК. Кислородът е най-често срещаният елемент в човешкото тяло (65%), калцийът спомага за формирането и поддържането на здрави кости и зъби, а желязото е важна част от червените кръвни клетки, пренасящи кислорода в тялото. Целият кислород в нашата система идва от експлозията на масивни звезди. Приблизително половината от калция и 40% желязо също се създават от тези експлозии.
Много учени смятат, че звездната експлозия, която е създала Касиопея А, е настъпила през 1680 година. Първоначалната звезда беше 16 пъти по-масивна от Слънцето, но загубила около 2/3 от масата си няколкостотин хиляди години преди експлозията.
По време на живота си звездата започва да източва водород и хелий в ядрото, за да образува по-тежки елементи (нуклеосинтеза). Енергията, създадена от това, балансира звездата и силата на гравитацията. Реакциите продължават до появата на желязо в ядрото, след което започва да се консумира енергия.
Вътре се образува плътна сърцевина, след което външните слоеве, заедно с елементите, се хвърлят в космоса, където с тях се осъществяват последващи ядрени реакции.
Чандра многократно наблюдаваше Касиопея А. През 1999 г. в космоса бе пуснат телескоп. Различни инструменти помогнаха да се получи пълна картина на неутронната звезда, детайлите от експлозията и процеса на изхвърляне на елементи.
