Голям сателит на Сатурн Титан в преглед на космическия кораб на НАСА Касини. Има гъста атмосфера с преобладаване на азот и метан
Нови изследвания показват, че анализът на метана в небето на Юпитер и спътника на Сатурн Титан ще помогне да се разбере проблемът с глобалното затопляне на Земята. Парникови газове затоплят планетите, улавяйки топлината от слънцето. Обичайната ни новина е, че въглеродният диоксид се отделя в големи количества в резултат на изгарянето на изкопаеми горива. Метанът е още по-мощен парников газ, който може да нагрее света 25 пъти повече от въглеродния диоксид в продължение на един век.
В новата работа учените се фокусираха върху най-слабо разбрания аспект на метана в ролята на глобалното затопляне - колко къса вълнова слънчева радиация може да абсорбира. Ранните оценки на ефектите от повишените емисии на метан върху световния климат не отчитат ефектите от късоводното поглъщане.
Последните климатични модели вземат под внимание този момент, но тяхната точност е ограничена от несигурността за това колко добре метанът абсорбира късовълновото излъчване. Молекулата на въглеродния диоксид е снабдена с относително проста линейна форма, но в метан тя е тетраедрична, а реакцията му към светлината е трудно да се определи в лабораторията. Затова учените решили да изследват атмосферата на Юпитер и голям Титан, които имат 1000 пъти повече концентрация на метан от земната атмосфера. Тук са естествени лаборатории за изследване на въздействието на слънчевата светлина върху метана. Изследователите взеха информация за Титан от сондата на ESA на Huygens, кацнали на Луната през януари 2005 г., и за Юпитер от космическия телескоп на НАСА Хъбъл. Това даде възможност да се определи как метанът абсорбира различни слънчеви лъчи с къси вълни. Получената информация е свързана с моделите на наземния климат.
Оказа се, че последиците от глобалното затопляне върху метана вероятно не са хомогенни при земни условия, а варират по повърхността на планетата. Например, пустините в близост до екватора са надарени с ярки отразяващи повърхности, така че абсорбцията на къси вълни е 10 пъти по-силна в области като Сахара и Арабските полуострови. В допълнение, наличието на облаци може да увеличи абсорбцията почти 3 пъти. Тези ефекти са отбелязани западно от Южна Африка и на север от Южна Америка.
Резултатите потвърждават предишните климатични модели, свързани с ефектите на метана върху глобалното затопляне. Изследователите смятат, че тяхната работа ще спомогне за насърчаване на стратегиите за смекчаване на изменението на климата, като демонстрира рисковете, с които ще се сблъскат различните региони на света.
