Бразилски учени проведоха фотометрични наблюдения на джуджето нов V2051 Ophiuchus през периода на почивка. Това позволи да се получи важна информация за естеството на обекта.
Звездата е забелязана за първи път през 1972 година. Това е ново слънчево затъмнение, чийто орбитален период трае 90 минути. 300 светлинни години отдалечени от нас. Пред нас има взаимодействаща двоична система, където развитата звезда от късен тип предава материя на бяло джудже чрез аккреционен диск.
Бялото джудже в радиуса достига 1% от слънчевата и е с 22% по-малко масивно. Сателит - 0.16 слънчев радиус и 0.15 маса. Въпреки познаването на основните параметри, няма точно разбиране за това, което води до повтарящи се изблици. Обикновено такива събития в нови се дължат на внезапно нарастване на скоростта на масовия трансфер или поради термичната нестабилност на диска.
Фазови орбитални данни на светлинните криви на V2051 (точки), принос на модела на донорска звезда (твърда крива) и елипсовидна крива с постоянен поток на диска (пунктирна крива) Затова учените са решили да разгледат звездата по-подробно. Беше проведено ново проучване с инфрачервен фотоапарат OSIRIS и спектрограф, монтиран на 4.1-метров телескоп SOAR (Чили). Получената фотометрия ни позволи да получим по-подробна информация и намеци за отговорния механизъм.
След създаването на елипсоидален модулационен модел, причинен от изкривена донорна звезда, е възможно да се използват потоците, за да се демонстрира величината и светлината. Анализът показа, че донорната звезда е по-нисък обект от основната последователност със спектрален тип М8. Температурен индекс - 2700 К.
Получените данни показват, че вследствие на внезапно нарастване на скоростта на масовия трансфер възникват вълни. Останалите опции не са подходящи за модела на джуджето.
