Прахът може да бъде намерен не само под леглото, но и в цялото пространство. За учените прахът понякога се превръща в неприятен феномен, защото блокира светлината на далечните звезди. Но тя може също да се превърне в инструмент за изучаване на универсалната история.
Например, учените се опитват да разберат защо наскоро откритите далечни млади галактики съдържат огромно количество прах. Проучванията показват, че свръхновите от тип II, които са 10 пъти по-големи от масивността на Слънцето, създават големи количества прах. Но как го правят?
Ново проучване, фокусирано върху анализа на богатите на въглерод прахови зърна, извлечени от метеорити. Това показва, че зърната са образувани в изтичания от една или няколко свръхнови тип II 2 години след експлозията на звездата-прекурсор. Тогава прахът избухна в космоса, за да активира нови звездни системи.
Изследователите не са изучавали свръхнови с телескопи. Те решиха да разгледат микроскопичния силициев карбид. Зърната на прах се появиха преди 4,6 милиарда години и бяха хванати в метеорити. Предсолдните зърна действат като звезден прах, така че могат да бъдат изследвани в лабораторни условия. За да направят това, учените са започнали да изучават времето на образуване на свръхнова прах, измервайки изотопите - вид елемент със същия брой протони, но различен брой неутрони.
Някои изотопи ви позволяват да зададете времевата рамка на космическите събития, тъй като те са радиоактивни. В такива случаи броят на неутроните прави изотопа нестабилен. За да се постигне стабилност, тя освобождава енергийни частици по такъв начин, че променя броя на протоните и неутроните, превръщайки ги в друг елемент.
Изследователите се фокусирали върху редкия изотоп на титан-49, тъй като той е създаден при радиоактивното разпадане на ванадий-49, който се образува при експлозии на свръхнови. Полуживотът на титан-49 е 330 дни.
Използвайки модерен масспектрометър, екипът открива, че зърната трябва да се появят 2 години след като масивните родителски звезди избухнат. Времето за забавено образуване се отнася до въглеродната супернова.
Този процес може да се случва непрекъснато в продължение на много години. Научавайки повече за източниците на прах, учените могат да получат допълнителна информация за историята на Вселената и за развитието на различни обекти.