През 1901 г. звездата Г.К. Персей се превръща в истинско астрономическо усещане, като за няколко дни става най-ярката звезда в небето. Но това не беше експлозия на свръхнова. Изпълнението на звездата беше по-малко драматично, но въпреки това имаше значително въздействие върху местното пространство.
Взривът на GK Perseus е причинен от гореща плазма на повърхността на бяло джудже. Малък плътен предмет дърпаше газ от звездния си партньор. Когато плазмата достигна критична маса, мощната термоядрена експлозия разкъса горните слоеве на бялото джудже.
Въпреки това, тази експлозия не унищожи бялото джудже и следователно не беше експлозия на свръхнова.
Резултатът от „класическата” свръхнова е ярка гореща топка и междузвездна ударна вълна. Въпреки че новите звезди не образуват тежки елементи, за някои супернови се знае, че произвеждат такива тежки елементи като желязо, калций и кислород. Но Г. К. Персей все още може да има драматични последствия за околното пространство. Сега, благодарение на обсерваторията на НАСА Чандра, учените изследват резултатите от наблюденията, извършени през 2000-те, а след това отново през ноември 2013 г. С разлика в наблюденията около 13 години, могат да се видят краткосрочни промени в експлозията.
Така например, измерва се скоростта на взривната вълна, която е била около 700 000 мили в час, т.е. през последните 13 години тя е изминала над 9 000 000 000 мили (около 1000 астрономически единици).
През същия период светимостта на материала е намаляла с 40%. Но от особен интерес беше температурата на околния междузвезден газ - той се оказа непроменен.
В нов доклад, публикуван на 10 март в Astrophysical Journal, астрономите предполагат, че остатъчните газове от суперновата вероятно ще се охладят, докато ударните вълни, разпространяващи се от експлозия, преминаваща през по-малко плътен среда, загряват газа.
