Художествената визия на Оумуамуа - гост извън слънчевата система. Астрономите използваха IRAC на космическия телескоп Спитцер, за да ограничат инфрачервеното излъчване от Oumuamua и да оценят неговия размер.
Преди година учените откриха необичаен предмет, движещ се в пространството близо до орбитата на Земята. Няколко дни наблюдения показаха, че това не е обикновен астероид или комета, защото маршрутът не е бил подкрепен от тежестта на слънчевата система. Оказа се, че сме изправени пред първото междузвездно тяло, което получи името Oumuamua.
Астрономите отдавна подозират съществуването на комети и астероиди в други планетни системи. Може би Оумаамуа долетя от един от тях. Повечето съвременни модели на Слънчевата система приемат, че такива малки тела са останки от епохата на планетарната формация. Изследването на един рядък гост ни позволи да получим информация за приликите и разликите във формирането на системата от планети.
Oumuamua се превърна във важен и ценен обект за научната общност. Надзорните компании бяха бързи, защото той бързо се отдалечаваше и беше слаб за откриване. Проучванията показват, че обектът е червеникав на цвят, без видими спектрални знаци или намеци за газ или прах. Всичко това разкрива природата на примитивен (D-тип) астероид, въпреки че е трудно да се намери подходящ аналог в Слънчевата система. Променливата крива на светлината показва изключително удължена форма (дължината е 6 пъти по-голяма от ширината). IRAC камерата на космическия телескоп на Spitzer сега е на разстояние от 155 милиона мили от Земята, затова е снабдена с напълно различен ъгъл на гледане от Oumuamua, отколкото земните телескопи. Учените изпратили фотоапарат на място, където според изчисленията обектът трябвало да е година по-късно, но 30-часовият преглед не показа нищо. Но границата на емисиите беше толкова ниска, че ни позволи да ограничим няколко физически свойства.
Например, липсата на IR сигнал показва липсата на газ или прах (което е характерно за комета). Като се има предвид точния състав и отразяващата способност, можем да кажем, че размерът достига минимум 240 м (може да достигне до 725 м). Обектът вече е твърде далеч за всеки земен телескоп. Той отново се превръща в междузвездна мистерия, припомняйки, че пространството е способно на много изненади.
