Дисковете, които се състоят от прах и се въртят около звезда, са хранителната основа за формирането на планети. Когато конвенционалното визуално или инфрачервено наблюдение забележи дупка в диска, тя често се тълкува като пряко доказателство за съществуването на планета, която понастоящем не е достъпна за директно наблюдение. Нови изследвания показват, че подобно нарушение може просто да бъде космическа илюзия, която няма материална основа.
Веднага след като оптичната технология се подобри до точката, в която е възможно да се изследва директно околната среда на най-близките до Земята звезди, астрономите започнаха да изучават прашни протопланетни дискове. Много често тези дискове са имали пропуски - като „Cassini процепи” в пръстените на Сатурн (черна празнина 4, 800 км между пръстен А и пръстен Б). За астрономите това често е вероятно доказателство за наличието на невидими прото-екзопланети, привличащи отломки.
И въпреки че това може да е вярно за някои зони в протопланетните дискове, новите изследвания, публикувани в Astrophysical Journal Letters, показват, че много от тези зони може да не са празни, но са пълни с големи частици, без да имат по-малки частици прах. които ефективно дифузират звездната светлина на определени честоти. Поради липсата на такъв фин звезден прах, тези зони изглеждат празни, а големите фрагменти се възприемат като невидими на определени дължини на вълните, използвани за наблюдение. "Ако не видим разпръсната светлина от диска, това не означава непременно, че там няма нищо", казва Тил Бърнстел, водещ автор на изследването в Радиоастрономическия институт Макс Планк в Германия.
Докато изучава протопланетния диск във видимия визуален спектър или използва инфрачервено оборудване, обсерваторията вижда светлина, която се отразява или разпръсва от малки прахови частици, които съответстват на размера на частиците цигарен дим.
Въпреки това, както обясняват съществуващите модели на създаване на планети, материалът в протопланетния диск се събира след определено време, постепенно образувайки по-големи и по-големи частици, като в крайна сметка създава астероиди и протопланети. Но преди една голяма екзопланетна форма да се образува от прашен материал, има междинен етап, когато възникващите зони всъщност са пълни с големи фрагменти, които отразяват светлината по различни начини, което прави откриването им невъзможно на определени дължини на вълните. При определени условия тези частици не могат да образуват екзопланети, вместо да се ограничават до безкрайни сблъсъци един с друг.
Изследователите ще извършват по-нататъшно наблюдение на зоните на протопланетните дискове с по-дълги вълни, с надеждата да потвърдят валидността на твърденията, че зоните, които изглеждат празни, наистина са пълни с големи фрагменти и останки от твърда скала. За да тестват тази идея, изследователите ще използват Atakam Large Millimeter / Submillimeter Grid (ALMA), която се намира в пустинята Атакама в Чили, за да наблюдава звездата на Хидра. Звездата на Хидра (TW Hydrae) е известна млада звезда с околен протопланетен диск, разположен на 176 светлинни години от Земята, в който също са забелязани тези явления. Изследователите трябва да разберат дали там се оформя нов екзопланет, визуално скрит от наблюдение, или просто космическа илюзия, която само ще потвърди скептицизма на критиците.
