За първи път в безпрецедентни подробности се наблюдава разширяване на огнената топка от експлозия на свръхнова.
Нови наблюдения, както се съобщава в списанието Nature, показват, че тези изригвания са много по-сложни, отколкото се смяташе досега.
"Ясните нови звезди изчезват на всеки няколко години, но за първи път този феномен се наблюдава при хубаво време с помощта на телескопи-интерферометри", казва д-р Майкъл Ирландия, един от авторите на изследването от Австралийския национален университет.
Супернова е термоядрена експлозия на водород на повърхността на мъртва звезда, наречена бяло джудже. Когато бяло джудже преминава в много близка орбита с близка звезда, тя може да изведе водород от друга звезда на собствената си повърхност.
Снимка Nova Delphinus 2013
След като този океан от водород достигне дълбочина от около 200 метра, гравитацията произвежда достатъчно налягане, за да предизвика термоядрен синтез - по същество звездна атомна бомба - както се вижда в много светлинни години от Земята.
На 14 август, 2013 г., супернова експлодира, разположена на разстояние от 14 800 светлинни години от Земята в съзвездието Делфин. Впоследствие "новата" звезда се нарича Nova Delphinus 2013.
"Тази супернова е достатъчно ярка, за да се вижда с просто око", добави Ирландия. Няколко часа след откриването си Ирландия и колегите му наблюдаваха разширяващата се огнена топка с телескопи в масива Чара в Калифорния.
Матрицата Чара комбинира светлина от шест оптични телескопа в процес, наречен интерферометрия, способен да създаде изображение с много висока резолюция. Първите измервания, направени за първи път за нова звезда, показаха, че огненото кълбо вече е толкова голямо, че може да се побере в орбитата на Земята около Слънцето.
Това е нова висококачествена снимка на мъглявината с висока разделителна способност на телескопа Хъбъл на НАСА - една от най-големите, направена от близо земна орбитална обсерватория.
По време на края на наблюденията след 43 дни тя се е увеличила драстично до размера на орбитата на Нептун.
Един от най-трудните въпроси за новите звезди е експлозията на суперновата. Астрономите подозират, че експлозията трябва да се случи из цялата звезда наведнъж, но процесът е много сложен и не е напълно ясен.
"Открихме, че първоначалната експлозия на свръхновата не е сферична, което придава на огненото кълбо леко сферична форма", казва ирландският. "Това е така, защото атмосферата на бялото джудже се върти и има диск, пълен с материал, падащ върху него от придружаващата звезда."
Това е ключът към разбирането как експлозията изхвърля материал от повърхността на бяло джудже. "Освен това наблюдавахме много интересни околозвездни черупки по време на експлозия на свръхнова", казва ирландският.
В тази картина многофункционалността на Cassiopeia A. е изложена на фалшива светлина, за което са използвани снимки на три обсерватории от НАСА. Червено - Spitzer инфрачервено, жълто - директно наблюдение на Hubble, и зелено и синьо - преглед на рентгеновите лъчи Chandra
"Имаше основна черупка, която се разширяваше със скорост около 600 километра в секунда, но след това се появиха и полупрозрачни черупки, които се разширяват още по-бързо. Така можем да наблюдаваме едновременно оптически по-дебели черупки и прозрачни външни черупки."
Ирландците и колегите му все още не знаят какво представляват тези околоземни снаряди.
"Мисля, че има много тънка външна обвивка и когато погледнете по-дълбоко в една звезда, тя става по-плътна и по-плътна", добавя Ирландия. "Изглежда, че има няколко черупки, които са продължение на по-дебел материал в близост до бялото джудже и по-тънък материал."
След около 30 дни наблюдение, авторите видяха по-студените пластове да стават по-ярки.
