Учените от Университета в Колорадо предлагат нова идея за прекомерната екваториална издатина на спътника на Земята, укрепена преди повече от 4 милиарда години, когато Луната постепенно се отдалечи от планетата.
Проучването определя параметрите за бързото отделяне на Луната от Земята. Има предположение, че хидросферата на зараждащата се планета не съществува или е била замразена по това време. Това косвено подкрепя теорията за по-слабото Слънце, което дава 30% по-малко енергия, отколкото сега.
Изкопаемите лунни издатини са способни да се отърват от тайните на ранната еволюция на земята, които не са забелязани никъде другаде. Новият модел улавя два зависими от времето процес. Това е първият път, когато е възможно да се установят границите на сроковете за ранната рецесия на луната.
Сега луната се отдалечава от нашата планета със скорост 4 см на година. Смята се, че рецесията е резултат от гравитационното или приливното взаимодействие на системата Земя-Луна. Същият процес води до забавяне на планетарната ротация и увеличаване на продължителността на деня. Учените смятат, че приливните и ротационни сили образуват Луната след разстоянието, понижават температурата и я бутват още повече. Именно тези ефекти леко сплескаха спътника на полюсите и направиха твърдо издутина по лунната кора.
Конкретните дати и необходимите условия за образуването на издатината остават неизвестни. Първият по рода си динамичен модел помогна да се определи, че процесът не е внезапно, а бавен и продължава няколко стотин милиона години, когато Луната се отдалечи от Земята преди 4 милиарда години.
Ако тогава съществуваше хидросферата на планетата, тя трябваше да бъде замразена, за да се спре приливните сили и триенето. Хипотезата за снежната топка бе предложена за период от 600 милиона години и се основаваше на геоложки данни. Изследователите ще продължат да разработват модел, за да запълнят празните места в познаването на ранната история на Луната и Земята преди 3,8-4,5 милиарда години.