До януари 1986 г. НАСА стартира четири, редовно излитащи, космически совалки, които извършват научни експерименти, доставят комуникационни спътници и военни космически кораби в орбита и провеждат изследвания в минимална гравитация по време на мисии с продължителност около седмица. Американската космическа агенция отрече на двамата конгресмени и на саудитския принц полет на совалков кораб, който не може да побере повече от осем души.
Космическата програма на 25-ия полет започна на 28 януари 1986 година. Учителката на гимназията Шарон Криста МакОлифф се присъедини към пет астронавти на НАСА и специалист по полезно натоварване Грегъри Брус Джарвис от „Хюс Космос и Комуникации“ на борда на космическата совалка Challenger. Тяхната задача беше да изпратят два спътника, да изучат кометата на Халий и да проведат урок за жива наука от орбита за учениците.
На снимката отляво надясно: МакОлиф, Джарвис, авиационен инженер Джудит Ресник, командир Франсис Ричард Скуби, научен специалист Роналд Макнайър, пилот Майкъл Смит и научен специалист Елисън Онизука по време на подготвителното обучение във Флорида, 9 януари 1986 година.
Учител в Космоса
В центъра се учи учителката на Ню Хемпшир Криста МакОлиффе, а отдясно е нейната басистка от Айдахо, Барбара Морган. Те бяха избрани от повече от единадесет хиляди кандидати за подготовка за космически полет в рамките на образователната пропагандна програма „Учител в пространството”. НАСА искаше да увеличи популярността на космическите совалки, демонстрирайки как един обикновен човек може да лети в космоса.
Предупреждение за замръзване
Сутринта на 28 януари 1986 г. в космическия център Кенеди температурата на въздуха беше малко под нулата. Това предизвика някои опасения за това как ще се държат твърдите ракетни бустери на совалката. Две ускорители, прикрепени към оранжев външен резервоар за гориво, работят през първите две минути от полета и след това се изключват. Трите главни двигателя на совалката, работещи върху течно гориво, продължават да работят още 6, 5 минути, за да изведат космическия кораб в орбита. Инженерните проблеми със сигурността никога не са достигали до мениджърите на НАСА, които дадоха командата да стартират Challenger в 11:38 EST. Тук са заловени бурули на стартовия комплекс.
Унищожаване
Полетът не продължи дълго. Събитията се развиха бързо, всичко започна с настъпването на поток от сив дим от прикрепената ракета на твърдо гориво, по-малко от секунда след пускането. През следващите 2,5 секунди се появиха осем тъмни потока дим.
След 37 секунди полет, Challenger среща серия от високи разлики в налягането на въздуха, които кормилната система на ускорителите автоматично компенсира. След като преминаха през зоната на максимално аеродинамично налягане, главните двигатели на совалката започнаха да се затоплят и бустерите увеличиха тягата си, когато от дясната ракета на твърдо гориво се появиха пламък в задната монтажна връзка.
След минута полет се появи пламък пламък и десният ускорител започна да губи натиск, което показва нарастващо изтичане. След 64, 6 секунди след пускането на огъня, огънят прекъсна горивния резервоар на совалката, създавайки драстични промени във формата и цвета на пламъка. Изтичането на водород, последвано от изгаряне, доближи края на полета. След около 72.2 секунди долната подпора, която държи десния усилвател към резервоара, се отдръпва, оставяйки я да се върти свободно около горната стойка. След секунда резервоарът започна да се разпада, освобождавайки голямо количество течен водород. По това време въртящият се ускорител удари резервоара, освобождавайки повече водород, както и течен кислород. Challenger, летящ малко по-малко от два пъти по-бързо от скоростта на звука на височина от 46 хиляди фута, много бързо падна. Орбиталът се срина, главните му двигатели все още работеха, 73 секунди след пускането.
Чип
Отломките, достигнали от Атлантическия океан, показват мястото на запалването на ракетата на ускорителя.
О-пръстен
НАСА бързо установи, че гуменото о-ринг, изобразено тук, на ракетата на десния ускорител на совалката, се счупи и изгори газове. Президентска комисия, назначена да разследва инцидента, установи, че решаващият фактор е студеното време.
Погребан космически кораб
След като разследването на произшествието е приключило, възстановените отломки са погребани в две изоставени ракетни мини в военновъздушната станция Кейп Канаверал, южно от космическия център Кенеди.
Тестов екип
Отне повече от 2, 5 години, преди НАСА да се подготви да пусне совалката отново. В допълнение към реконструкцията на частите на ускорителя, агенцията направи стотици промени в двигателя, спирачките и другото оборудване на совалката, подобри софтуера и трансформира контролите и операциите, за да осигури безопасност. НАСА е назначила първия си екип от ветерани на Аполо 11 за мисия за връщане. На снимката в костюми на НАСА (задължително след Challenger) STS-26 астронавтите: в долния десен командващ Фредерик Хоук, под прав пилот Ричард Кови, долу вляво и отгоре вляво, учените Джон Майкъл Лоундж, Дейвид Хилмърс и Джордж “Пинки” Нелсън.
Обратно към пространството
НАСА е напълно ангажирана да стартира софтуера Discovery Shuttle, който се счита за тест след стартирането на Challenger. Основната цел беше да се замени загубеният по време на старта на Challenger комуникационен спътник на НАСА. По време на мисията, която започна на 29 септември 1988 г., екипът на Discovery поздрави астронавтите от Challenger. - Продължихме пътуването. Скъпи приятели, тази загуба направи възможно започването на ново проучване, ”каза екипът по радиото по време на полета. Подобрените бустери на Discovery не показват изтичане на газ или прегряване.
Учителят е станал астронавт
НАСА никога няма да забрави за програмата на учителя в космоса, въпреки че не позволява полет на совалката на никой друг освен на професионални астронавти. Агенцията позволи на астронавта и бившия сенатор Джон Глен, като старши здравен служител на мисията, да лети еднократно до Меркурий 7, което позволи на двойката Криста МакОлиф Барбара Морган да лети. Морган се присъединява към астронавтите през 1998 г. и започва обучение като специалист по наука. Програмата на совалката претърпя втория фатален инцидент на 1 февруари 2003 г., а полетите бяха прекъснати за 2, 5 години. Недоволни от загубата на Колумбия, Съединените щати решиха да спрат совалката, след като НАСА построи космическата станция. Морган прелетя на петата мисия след разпадането на Колумбия, като започна на борда на совалката Endevour на 8 август 2007 година.
Научен урок
Основният урок по време на катастрофата на Challenger е, че астронавтите се нуждаят от система за спешна евакуация в случай на лош старт, най-опасната част от космическата мисия. НАСА се върна към изграждането на капсула за следващия пилотиран космически полет, наречен Орион, който ще бъде инсталиран на ракетата на System Space Launch. В случай на авария на стартовата площадка или в орбита, Orion ще разполага със собствена ракетна система, която може да доведе устройството далеч от дефектния усилвател. Изображение на Orion в горната част на ракетата Space Launch Systems.
Търговски ракети
НАСА и други правителствени агенции сега нямат монопол върху човешки космически полети. Суборбиталният космически кораб SpaceShipOne, построен от частна фирма, направи три полета от атмосферата през 2004 г. и положи основите за космически пътнически трафик под егидата на Девически галактики. Междувременно, SpaceX и Boeing подготвят търговски такси, като наемат екипажи на НАСА от Международната космическа станция. Подобно на капсулата на НАСА-Орион, която е предназначена да излезе извън станцията, CST-100 Starline Boeing и SpaceX Dragon, показани тук, ще могат да се изпратят в безопасна зона в случай на извънредна ситуация. SpaceX тества своята система за пускане на пазара през май 2015 г.
