Ново изследване показва, че древният Марс има достатъчно химическа енергия, за да процъфтява върху микроби, които могат да оцелеят под повърхността. Като основа бяха взети фундаменталните изчисления на физиката и химията за марсианския подповърхностен слой. Констатациите намекват за достатъчно количество разтворен водород за захранване на глобалната подземна биосфера.
Земята е защитена от подземни литосферни микробни екосистеми. Тези микроби са лишени от енергия от слънчева светлина, така че получават необходимите дози, разкъсвайки електрони от молекули в околната среда. Основен донор е разтворен молекулен водород за земни подземни микроби.
Нови изследвания показват, че радиолизата (радиацията разрушава водните молекули в части от водород и кислород) ще създаде много водород под повърхността на древния Марс. Смята се, че концентрациите на водород в марсианската кора преди 4 милиарда години са били в диапазона на настоящите концентрации за земния микробен живот. Това не означава, че животът определено е съществувал под повърхността на древната Червена планета, но ако е бил, то тогава е било на основата, че необходимите компоненти са били скрити за поддържане на стотици милиони години.
Излизане под земята
Учените от няколко десетилетия вече са убедени в съществуването на марсианския живот в миналото след откриването на древните речни канали и езерото в Червената планета. Въпреки това, все още е трудно да се разбере колко вода тече по повърхността на Марс. Съвременните климатични модели на древните Марс създават температури, които рядко надвишават марката за замръзване, което означава, че ранните мокри периоди могат да бъдат краткотрайни. Това не е най-добрият сценарий за поддържане на живота на повърхността. Ето защо някои смятат, че реалната дейност се е осъществила под земята.
Учените са изследвали данните на спектрометъра с гама-лъчи на борда на космическия кораб на NASA Odyssey. Те успяха да идентифицират изобилието от радиоактивни елементи на тория и калия в марсианската кора. Въз основа на тези показатели е възможно да се посочи и изобилието на уран. Разпадането на тези три елемента осигурява радиация, водеща до разрушаване на водата. Елементите се разпадат с постоянна скорост, така че можете да използвате съвременното изобилие, за да изчислите количеството от преди 4 милиарда години.
След това беше необходимо да се прецени колко вода е на разположение за такава радиация. Геоложките данни показват високо съдържание на порести скали на древната марсианска кора. Изчислена е груба оценка на базата на измерване на плътността на земната кора на Червената планета. Завършихме процеса, използвайки геотермални и климатични модели, за да определим къде се намира място за потенциален живот. Констатациите показват, че Червената планета е имала глобална подземна зона на местообитание с дебелина няколко километра. В него производството на водород чрез радиолиза би предизвикало достатъчно химическа енергия за поддържане на живота на микроорганизмите. И тази зона може да остане непокътната стотици милиони години.
Констатациите се проверяват върху модели за топла и студена зона. Оказва се, че количеството на подземния водород нараства дори и в мразовити условия. Следователно по-плътен слой лед над дневната зона ще служи като „капак“, който държи водорода да напуска подземния слой.
Какви са последствията?
Тези резултати са полезни при избора на местоположението на космически кораб, търсещ древен марсиански живот. Особено интересно е да се изследват изхвърлените скали при метеорни въздействия. Много от тях могат да съдържат следи от миналия живот. Такива блокове са разположени в две точки, разглеждани от НАСА като бъдещи места за проучване на ровера през 2020-те години.
