По-големият спътник на Марс Фобос е картографиран от космическия кораб НАСА Марс Експрес през 2010 г.
Странните форми и цветове на дребните марсиански спътници предизвикаха дълга дискусия за техния произход. Тъмните страни на спътниците приличат на примитивните астероиди на външната Слънчева система, намеквайки за тяхната астероидна природа и улавянето на Марс от гравитацията. Въпреки това, формите и ъглите на орбитите им не са в съгласие със сценария за улавяне.
Нов поглед към 20-годишните данни от мисията Марс Глобал Сървейър предполага, че сателитите са се образували след силен сблъсък на Марс с голям обект, което е довело до освобождаване на материал в орбита. Изглежда, че Фобос е по-сходен с кората на Червената планета, отколкото изглежда. Това е важно проучване, което ще допринесе за по-доброто разбиране на формирането на планети и луни в системата и извън нея.
Новото проучване сравнява средните IR спектри на кристала на метеорита Tagish (вдясно) и на повърхността Phobos (вляво), получен през 1998 г.
Тъмни обекти
Дискусията за произхода на марсианските спътници раздели научната общност на два спорни лагера. Във видимата светлина Фобос и Деймос изглеждат много по-тъмни от Марс, което подкрепя хипотезата за улавяне. Изследователите изследват минералния състав на обектите, като разчупват отразената светлина в композитни цветове, използвайки спектрофотометър, създавайки специфични „отпечатъци“. Сравнявайки тези спектрални отпечатъци на планетарни повърхности с каталог на спектрите на известни минерали, е възможно да се извлече съставът на отделните обекти. Повечето изследвания са фокусирани върху спектрите във видимата и близка до инфрачервената светлина. В тези прегледи астероидите на Фобос и D-клас изглеждат почти еднакви. Астероидите от клас D са почти черни, защото съдържат въглища. Този мрак и вярваха, че спътникът - обикновен астероид, привлечен от марсианската гравитация. Но изследването на орбитата на спътниците показа, че такъв сценарий е просто невъзможен. По-скоро луната трябваше да се появи едновременно с Марс или след огромно влияние върху планетата.
Топлинни следи
В последното проучване те решиха да измислят нова страна, а именно да се фокусират върху средата на инфрачервения обхват. Изследователите погледнаха термичната сигнатура на Фобос, получена през 1998 г. с помощта на Mars Global Surveyor.
Фобос се издига над Марсианските планини
Термичната енергия, подобно на видимата светлина, може да бъде разделена на „цветен” спектър. Дори и обекти, които изглеждат тъмни във видимата светлина, могат да светят в характеристичния IR спектър. Фобос е изключително студен, но термичният му спектър е надарен със забележим подпис. Когато се сравняват средните IR спектри на Луната с проби от метеорит, който падна близо до езерото Тагиш (Британска Колумбия), се оказа, че няма сходство между тях. Нещо повече, най-голямата кореспонденция с Фобос беше демонстрирана от земния базалт. Това е вулканична скала, която съставлява по-голямата част от марсианската кора.
Част от марсианската кора?
Новото проучване не твърди, че Фобос се състои изцяло от марсиански материал. Най-вероятно пред нас е сателит, който съчетава част от Марс и шоков обект. Някои обаче смятат, че метеоритът Tagish няма да бъде най-добрият пример за астероиди от клас D, тъй като се счита за изключително необичаен и следователно не е подходящ за сравнение. Ето защо е малко вероятно ново проучване да сложи край на спора. Нещо повече, Фобос е обект на космическо изветряване, което влияе върху спектъра му на отражение (трудно се възпроизвежда в лабораторията).
През следващите няколко години учените ще могат да получат отговори, ако превозните средства OSIRIS-Rex и Hayabusa-2 доставят проби на астероиди на Земята за анализ. Вече има напредък, защото двама робота от японската мисия Hayabusa-2 се спуснаха на астероида Ryugu на 21 септември.
