Астрофизиците от университета Гьоте (Франкфурт) успяха да установят ново ограничение за максималната маса на неутронните звезди: не повече от 2,16 слънчеви маси.
Неутронните звезди бяха открити за първи път през 60-те години. и от този момент беше важно да се разбере каква е тяхната максимална масивност. За разлика от черните дупки, тези звезди не могат да получат маса произволно.
С радиус 12 km и маса два пъти по-голяма от слънчевата, неутронните звезди се считат за един от най-плътните обекти в пространството. Те успяват да формират толкова мощни гравитационни полета, че да могат да се конкурират с черните дупки. Обикновено тяхната маса е 1,4 пъти по-голяма от слънчевата, но има и пулсари, като PSR J0348 + 0432, чиято цифра достига до 2,01 слънчеви маси.
Гъстотата на такива звезди е невероятна. Представете си, че Хималаите се вмъкнаха в една бирена чаша! Но има признаци, че неутронна звезда с максимална масивност ще се срине в черна дупка, ако добавите поне един неутрон. За да се извлече точната максимална граница на масивността, учените са приложили подхода „универсална връзка“. Това означава, че почти всички неутронни звезди приличат помежду си, което означава, че техните свойства могат да бъдат изразени като безразмерни величини. Изследователите съчетават универсални връзки с данни за сигналите на гравитационна вълна и последващо електромагнитно излъчване (килон). Това значително опростява изчисленията, тъй като ги прави независими от уравнението на състоянието.
В резултат на това получаваме отличен пример за взаимодействие на теоретични и експериментални изследвания. В близко бъдеще се очаква астрономията на гравитационните вълни да може да наблюдава повече подобни събития. Това допълнително ще намали несигурността и ще помогне за по-доброто разбиране на поведението на дадено вещество при екстремни условия.
