Понякога е изненадващо колко голяма разлика ще получим, ако добавим обикновена вода към процеса. Луната се появи преди 4.4-4.5 милиарда години, след като един обект с размерите на Марс се разби в нашата планета. Този удар образува нажежен и частично изпарен диск от материал, който се върти около детската планета. В резултат на това се охлади и се появи нашият сателит.
В продължение на много години учените вярваха, че след удара водородът, получен от молекулите на водата, е избягал от диска и тръгнал в космоса. Това би довело до суха луна, което съответства на анализа на пробите. Но задълбоченото проучване на лунната химия показва, че тя може да бъде по-влажна, което означава, че възникват въпроси относно процеса на неговото формиране.
Изследователите бяха в състояние да създадат подробни модели, за да определят дали може да има теории за лунна формация, които биха обяснили наличието на вода и липсата на други летливи елементи, като калий и натрий. Те са използвали различни температурни условия и обем на водата в диска, формиращ спътника. При по-високо нагряване преобладават силикатни двойки, създадени от изпаряването на прото-земната мантия и нападателя. При по-ниски температури водата надделя върху диска, но водородът не се освобождава, което не прави процеса достатъчно ефикасен.
Добре е обаче, че създадените досега модели съответстват на варианта с барабанист. Но това също означава, че ще трябва да търсим други причини, поради които има толкова малко калиеви, натриеви и други летливи елементи на Луната. Може би първоначално са били на сателита и са се преместили в космоса по-късно.
