Снимка на дисковата галактика NGC 3972 от космическия телескоп Хъбъл. Учените са създали нов модел, който обяснява защо скоростта на образуване на звезди в почти всички дискови галактики е толкова малка и защо тя корелира с газовата маса.
Дисковите галактики, като Млечния път, се характеризират с сплескан диск от звезди и газ (често с централна изпъкналост на материала), широк спектър от маси, пространствени измерения и звездно съдържание. Но всички те имат поразително сходство. Най-забележителното е, че скоростта на формиране на звездите е тясно свързана с газовото напълване на галактиката, движението на газа (дисперсията на скоростта) и динамичното време на живот (времето, определено за галактическото въртене).
Изненадващо е, че този универсален индикатор е невероятно малък: около 1% от газа в дисковите галактики се превръща в звезди през този период от време, като по-голямата част от дейността е концентрирана в централните области на галактиките. Най-простите модели на звездно раждане прогнозират, че гравитацията трябва да бъде по-ефективна при създаването на звезди в процеса на компресиране на газ в молекулярни облаци. Наблюденията показват, че както корелацията, така и неефективността се разпространяват до мащаба на отделните молекулярни облаци. Изследователите успяха да разработят нов унифициран модел за дискови галактики, който обяснява тези и някои други явления. Учените показват, че корелацията на скоростта на раждане на звездите с движението на газа не е причинена от тези движения, а по-скоро е резултат от прехвърлянето на материал в галактиката. Моделът поддържа състояние на равновесие на газа и крайната гравитационна стабилност, включително радиален пренос на газ към ядрото и турбулентна обратна връзка от образуването на звезди. По принцип тези две съображения са прости, но водят до драматично подобрение в съгласието между наблюденията и теорията.
