Джон Глен и екипажът на STS-95 вземат традиционна полетна снимка. Командирът Курт Браун е отдясно. По посока на часовниковата стрелка: пилот Стивън Линдзи, командир на товара Стивън Робинсън, астронавт от ЕКА Педро Дуке, японския космонавт Киаки Наито-Мукай и летателен инженер Скот Паразински (НАСА)
Астронавтът на НАСА Стивън Робинсън напомня за възможността да придружи един от героите от детството на 77-годишния Глен по време на мисията на совалката.
Стивън беше на 6,5 години, когато Джон Глен, бивш пилот на морската пехота, се качи на борда на „Приятелство 7“ през 1962 г., за да изпълни решаваща за американската национална сигурност мисия.
35 години по-късно Робинсън посреща своя герой в най-неочакваното място: Глен, който отдавна напуска НАСА и е на път да сложи край на своята 24-годишна политическа кариера, щеше да излети отново в космоса, но този път като обект на проучване на борда на космическата совалка Discovery в мисията STS -95. Робинсън, вече самият астронавт, беше отговорен за експеримента.
- Бях толкова нервен - каза той. „Мислех, че съм невероятно щастлив не само да видя американската икона, но и да му кажа какво да правя. Но той беше спокоен, така че работата свърши добре и ние станахме близки приятели. Изминаха над 36 години от 5-часовия полет на Глен около планетата. Но той не забрави уменията и излезе в космоса съвсем естествено.
- Той беше единственият, който не изглеждаше нов - каза Робинсън.
Глен извършва камерна работа в кокпита на совалката по време на мисията през 1998 г. на борда на космическата совалка Discovery (NASA)
По време на полета Робинсън и екипажът му бомбардираха Джон с въпроси за това как е в „Приятелство 7“ и за неговия опит. - По време на историята, той не изглеждаше да е бомбардировач. Не го интересуваше в миналото, а в бъдещето. И видях желанието му да промени всичко за по-добро - каза Робинсън.
Основната разлика между полетите е броят на хората на борда. Приятелство 7, което направи три орбити около Земята и се приземи в океана, беше единствен кораб. Шатъл STS-95 е поставил 6 члена. Въпреки че Робинсън добави, че има почти 7 от тях, тъй като присъствието на съпругата на Глен, Ани, се усещаше непрекъснато.
- Никога не съм виждал двама души по-близо от тях - каза Робинсън. "Нямаше да видим Джон да стане това, което би бил, ако не беше Ан Глен ... Тези отношения станаха основа на величието му."
Друга разлика е способността на Глен да преживее гравитацията и да се наслади на гледката от височина от 340 мили над планетата. По време на първия полет той бе закопчан и нямаше достъп до прозорците. - Той беше толкова щастлив. Мечтата му се сбъдна. След като се върнахме в орбита, не можахме да спрем да гледаме радостта на този човек - добави Робинсън.
По време на мисията STS-95 Глен стана научен обект. Учените искат да разберат как тялото се променя при условия на микрогравитация (НАСА)
Една нощ след вечерята Робинсън забеляза нещо в пилотската кабина на совалката. Под светлината блестеше и Глен просто плуваше, гледайки през прозореца. - Беше тихо, тъмно и толкова красиво. Попитах Джон какво прави. Той дори не се обърна. Просто каза, че е в църква.
Глен умря в четвъртък на 95-та година от живота си. По-късно същия ден семейството му и колегите му от университета в Охайо съобщиха, че е заминал мирно и „напуснал Земята за трети път като щастлив и осъзнат човек“.
