Изследователите предлагат нов метод за прогнозиране на 11-годишния цикъл на слънчева активност. Получените резултати могат да обяснят образуването на магнитни полета върху звездата. Това е важно, защото те засягат здравето и функционалността на наземните уреди.
От изобретяването на телескопа, много учени започнаха да забелязват наличието на петна по слънчевия диск. Но след „Галилео“ минаха още 250 години, преди да стане ясно, че съществува 11-годишен цикъл. Тази периодичност бе случайно забелязана от германския химик Хенри Швабе през 19 век. Той обожаваше астрономията и в аматьорския си телескоп искаше да намери малка планета като Меркурий. Той не успя да направи това, но забеляза цикли в слънчевата активност.
Сега такива наблюдения се записват два пъти дневно през цялата година от обсерватории по света. Предсказанието на 11-годишния цикъл играе важна роля в историята на човешката космическа дейност и дори на живота на Земята.
Идеята за космическото време в началото на 20 век е предложена от Александър Чижевски. Той предположи, че слънчевият вятър постоянно изтича от короната (атмосферата). Това е поток от заредени частици, насочени към Земята и други планети в системата. Той прехвърля слънчевата енергия чрез разтягане на звездното магнитно поле в пространството. Благодарение на въртенето на слънцето, магнитното поле се превръща във вълнообразни спирали, обгръщащи космическите обекти.
Последователността започва с минимална слънчева активност през 1996 г., показва прогресия до максимум през 2001 г. и се връща до минимум през 2006 г.
Хората трябва редовно да разчитат на слънчевата активност. В периода на най-мощните събития спътниците трябва да бъдат прехвърлени в безопасен режим, в противен случай не може да се изключи повреда. Космическото време също заплашва живота на астронавтите в космоса, принудени да се изправят пред риска от радиационна болест. Увеличаване на дозата на радиация за пилоти и пътници на авиокомпаниите.
Цикълът започва с раждането на слънчевите петна при полюсите. С развитието си броят им нараства и те се преместват на екватора. В моменти на спокойствие магнитното поле прилича на обикновен магнит с кръгови линии и два полюса. Екваторът се върти по-бързо от полюсите, така че магнитното поле се активира под формата на нишки. На върха глобалното магнитно поле се превръща в куп локални примки.
Те могат да бъдат освободени под формата на сигнални ракети или коронарна маса и да достигнат Земята. Пикът е най-опасното състояние, тъй като галактическите космически лъчи се изтласкват от системата, засягайки технологичните устройства. На всеки 11 години полюсите променят местата си. Това е сложен процес и не е напълно изяснен. Повечето от въпросите са слънчевото динамо. На всеки цикъл се присвоява номер. Например сега приближаваме 24-ти. Целта на учените е да прогнозират силата на 25-ия цикъл възможно най-рано. За тази цел бе разработен нов метод за създаване на прогноза. Тя се основава на силата на върха на днешния цикъл. Това означава, че веднага щом се случи обменът на полюсите, учените ще фиксират силата и ще могат да предсказват силата на следващия.
Анализът показва, че внезапните промени в активността по време на фазата на упадък са свързани с забавяне на спада на слънчевите петна, което може да намеква с голяма амплитуда в следващия цикъл. Мнозина смятат, че бъдещата слънчева активност ще бъде ниска.
