Когато една наистина масивна звезда, например десет пъти по-голяма в маса от нашето Слънце, достигне края на живота си, като изчерпи цялото си гориво (водород) в себе си, то не умира "тихо през нощта", а експлодира и се превръща в "супернова" (по-специално, тип II) звезда. В същото време яростно изхвърля външните си пластове, което води до бавното разпространение на космическата материя в космическото пространство и временно се оказва по-светло от всички други звезди на галактиката.
Непрекъснато разширяващите се черупки от газ и звездна материя, генерирани от експлозията, могат да се наблюдават дълго време след появата на свръхнова. Те светят ярко в много диапазони на дължини на вълните на електромагнитно излъчване и във видимия спектър, и по-често в невидимите за нашите очи. И всеки вид радиация отговаря точно на химическия състав на изхвърлената звездна материя и нейната температура.
„Оран“ на космическото пространство на свръхзвукова скорост, останките на свръхновите, като ударна вълна, компресират междузвездната материя и я правят ярка.
Космическият телескоп на НАСА Хъбъл успя да улови небесното око, известно като планетарната мъглявина NGC 6751. Проектът Хъбъл наследство публикува този образ, за да отбележи 10-та годишнина от експлоатацията на космическия кораб. Мъглявината свети на територията на съзвездието Орел. Това е газов облак, изхвърлен преди няколко хиляди години от гореща звезда, наблюдавана в центъра. Използвайки данни от рентгенови космически телескопи (“Chandra” - НАСА и “XMM-Netwon” - ESA), астрономите откриха един такъв остатък в нашата галактика, който “грабна” изненадващо голямо количество звезден материал. Регистриран като G352.7-0.1, това „парче“ от свръхнова се намира в съзвездието Скорпион на 24 000 светлинни години. Той взе със себе си толкова много неща от първоначалната звезда G352, че само надвишава с 45 пъти масата на Слънцето.
Учените предполагат, че експлозията и раждането на свръхновата G352 са настъпили преди около 2 200 години и обикновено остатъците от свръхнови от тази възраст светят за сметка на звездния материал, изхвърлен от експлозията, в която процесите на звездно горене продължават. Но G352.7-0.1 свети главно поради топлинното излъчване на охлаждащите части на звездата, като нагрети скали, изхвърлени от вулкани. И това сияние е невидимо и много горещо, съответстващо на температура от 30 милиона градуса по Целзий, намиращо се в рентгеновия спектър (на снимката горе е маркирано в синьо).
Снимката на галактиката от космическия телескоп Хъбъл показва планетарната мъглявина NGC 2452, която живее в южното съзвездие Корма. Синята мъгла е онова, което остава от звезда от слънчев тип, след като тя отработи гориво. На този етап звездното ядро губи стабилност и освобождава огромно количество енергийни частици в космоса. Тези наблюдения сочат „уникален еволюционен сценарий” за G352, в който материята, изхвърлена от масивна звезда, взаимодейства с плътния молекулен облак, който го заобикаля. Тази хипотеза се потвърждава от заснетата инфрачервена и радиоизлъчване под формата на черупки (показана на снимката е маркирана в оранжево и лилаво).
Наличието на черупки от G352, различни под формата на черупки, направи възможно да се определят като „галактически остатъци със смесена морфология“ или MMSNR, и тази открита характеристика отново доказва, че не всички звезди умират по същия начин.
Отсъствието на неутронна звезда в центъра на G352.7-0.1 също е изненадващо, но досега екипът от астрономи, работещи по снимките, не го е открил там. Това означава, че или оставащият остатък от звездата е твърде малък, за да бъде забелязан, или, което също е възможно, там се появява черна дупка.
