OmegaCAM на Много големия телескоп получи този ярък поглед на звездата развъдник SH2-29. Гигантската картина ви позволява да видите различни астрономически явления, включително облаци прах и газ, отразяващи, абсорбиращи и излъчващи светлина от горещи детски звезди.
Удивителна гледка към SH2-29 успя да получи OmegaCAM на много големия телескоп. Мащабът на покритието позволява фиксиране на различни астрономически обекти, включително облаци прах и газ. Те отразяват, абсорбират и излъчват блясъка на горещи млади звезди на мъглявината.
SH2-29 е междузвезден облак от йонизиран газ, изпълнен с части от звездното раждане. Той е на 5,500 светлинни години отдалечен от нас и живее на територията на Стрелец. Звездата от NGC 6559 (мъглявина в центъра на рамката) също е сгушена тук.
Централната мъглявина е най-ярката черта на SH2-29. Тя се простира само на няколко светлинни години, но демонстрира хаоса, създаден от възникващите звезди. Обекти в картината не повече от 2 милиона години, и те освобождават високо енергийни потоци радиация. Тази енергия свети околния прах и газ. Човек може да забележи кухина, изсечена от енергийна двоична звезда. Кухината се разширява, поради което междузвезден материал се натрупва и създава червена дъгообразна линия.
Когато звездната UV светлина атакува междузвезден прах и газ, енергията ги кара да блестят дори по-ярко. Дифузната червена луминесценция се създава от излъчването на водороден газ, а синьото трептене е отражението и разсейването на малки прахови частици. Можете да видите и да се усвоите. Областите на прах блокират светлината и блокират звездите от наблюдението на Земята.
SH2-29 е уникална област за изследване, защото е пълна с физически явления. Заслужава си да си припомним, че регионът е изпълнен с млади масивни звезди. Те бързо умират и експлодират под формата на свръхнови. Това означава, че след десетки милиони години, този образ ще изчезне, оставяйки отворен клъстер.
За наблюдението е използвана OmegaCAM, която може да покрива небесни зони 300 пъти повече от възможностите на Хъбъл. Но най-ценното е способността на камерата да улови червената спектрална линия H-alpha (образувана, когато електронът във водородния атом губи енергия).
