В радиотелескопа CSIRO са открити около половината от всички известни пулсари.
Пулсар е малка въртяща се звезда. Това е мащабна топка от неутрони, която остава след стандартна смърт на звезда в огнена експлозия. С диаметър 30 км, звездата прави стотици обороти в секунда, освобождавайки лъч от радиовълни (а понякога и рентгенови). Когато лъчът се движи в нашата посока, ние улавяме инерцията.
През 2017 г. бе отбелязано 50-годишнината от откриването на пулсарите. През това време бяха идентифицирани повече от 2600 обекта (главно в нашата галактика) и използвани за лов на нискочестотни гравитационни вълни, за да се обясни структурата на галактиката и да се тества общата теория на относителността.
Откриване
През 1967 г., докато хората се наслаждаваха на лятото на любовта, един млад студент от университета в Кеймбридж помогна да се изгради телескоп. Тя е свързана с диполен масив и обхваща по-малко от 2 хектара.
През юли Джоселин Бел помага за завършване на строителството и става отговорен за пускането на телескопа и анализирането на събраните данни. Информацията идва под формата на записи на хартиени карти на всеки 30 метра. Бел можеше само да погледне в очите и да не използва никаква технология.
Какво е пулсар?
Тя забеляза само малка „смяна“, но той промени историята. На 28 ноември 1967 г. Бел и Антъни Хюиш заснеха странен сигнал. Ученикът осъзна, че една от смените е поредица от импулси, разделени на 1/3 от секундата. Но Бел прекара още 2 месеца, за да обясни с какво се сблъскват.
Бел открил още 3 източника на импулси, които биха могли да служат като обяснение, като извънземни цивилизации и др. През 1974 г. Бел и Хюиш получиха Нобелова награда по физика.
Джоселин Бел, който откри първия пулсар
Мистерията на пулсара
За първи път телескопично успя да намери пулсар през 1968 г. с помощта на радиотелескопа CSIRO (Австралия). Телескопът на парковете веднага се свърза с него и след 50 години регистрира повече от половината от списъка.
Ако говорим за ново оборудване, тогава китайският 500-метров сферичен телескоп с диафрагма (FAST) заслужава внимание. Наскоро той намери няколко нови пулсара.
Защо да ги търсите?
Учените искат да разберат какво представляват тези обекти, тяхното функциониране и как те се вписват в общото звездно население. Най-удивителните са свръхбързите пулсари, супер бавни и изключително масивни. С тяхна помощ е възможно по-добро разбиране на структурата на материята в условията на свръхплощи равнини. Пулсарите често се срещат в двоични системи, където съседната звезда разказва за природата на първия обект.
Джоселин Бел описва как е намерила пулсари
Пулсарите се използват и като часовници. Например, синхронизацията на пулсара помага да се намери фоновия шум на нискочестотните гравитационни вълни. Освен това с тяхна помощ те изучават промяната в галактическата структура и тестват общата теория на относителността.
Мечтата на всеки учен е да намери пулсар в орбита около черна дупка, защото това са най-екстремните условия за тестване на теорията на Айнщайн. В бъдеще пулсарите могат да се разглеждат като навигационна система за пътуване в дълбоко пространство. През 2016 г. Китай стартира сателита XPNAV-1, който се фокусира върху периодични рентгенови сигнали от няколко пулсара.
