\ t
Международен екип от учени, използващи Много големия телескоп, успява да улови радиоизлъчване от акреционния рентгенов пулсар и симбиозната рентгенова бинарна система GX 1 + 4. Това е първото такова откриване и фиксиране на струя от акреционния рентгенов пулсар с мощно магнитно поле.
GX 1 + 4 се забелязва през 1970 година. Акретивният рентгенов пулсар живее на разстояние от 14 000 светлинни години и периодът на въртене отнема 120 секунди. Той захранва материята на близкия червен гигант тип M6III - V2116 Ophiuchus, който лети около пулсар в продължение на 1161 дни. Следователно, системата е класифицирана като симбиотични рентгенови двоични файлове.
Особен интерес представлява дългият период на ротация на GX 1 + 4. Многократното наблюдение на много големия телескоп помогна да се открият радиоемисиите от пулсара. Сигналите се улавят при честота 9,0 GHz с плътност на потока 105,3 μJ. Но самият произход на емисията все още е загадка. Вероятно лъчите се създават чрез един от трите механизма: удари при контакта на акреционния поток и магнитосферата, реакция към синхротронното лъчение или изходящия вихър. Първата опция ще бъде невалидна, ако в действителност има по-слабо магнитно поле.
Вторият вариант е реален, тъй като светимостта GX 1 + 4 съответства на радио и рентгенови лъчи с малко магнитно поле. Ако това е така, мощните магнитни полета не винаги потискат производството на реактивни двигатели.
Третият вариант също е възможен, защото това вече е забелязано в други пулсари. Учените планират да провеждат повече наблюдения в рентгенови и радио вълни, за да останат на най-правдоподобната теория.
