Сателитите проследяват зелената промяна със земните сезони.
Учените са успели да открият десетки обитаеми планети извън Слънчевата система и много други очакват тяхното откритие. Но има ли някой и как да намерим живот извън Земята?
Ловът на живот в светове, които не могат да бъдат посетени, започва с търсене на биологични продукти в атмосферните слоеве. Тези отпечатъци се наричат биосигнали. Те планират да ги фиксират с телескопи от следващото поколение, които измерват състава на газовете около планетите.
Това е сложен процес, тъй като биосигналите, основани на единични измервания на атмосферните газове, могат да бъдат подвеждащи. За да допълнят маркерите, решихме да създадем първата количествена структура за динамични биосигнали, основана на сезонните промени в земната атмосфера.
Земята се върти около Слънцето, а наклонената ос го прави така, че различните територии да получават повече лъчи в различно време на годината. Най-забележимите признаци са промените във времето и продължителността на дните. Обаче има въздействие върху състава на атмосферата. Например в северното полукълбо (съдържа по-голямата част от растителността) растежът на растенията през лятото води до по-ниски нива на въглероден диоксид в атмосферата. Обратното се повтаря за кислород.
Атмосферната сезонност е обещаващ биосигнал, тъй като може да се повтори в извънземни обитаеми светове. Намек за живот, основан на сезонност, не изисква подробно разбиране на извънземната биохимия, тъй като се среща като биологичен отговор на сезонните промени в околната среда, а не като резултат от определена биологична активност, която може да бъде уникална за Земята. В допълнение, изключително елиптичните орбити, а не аксиалният наклон, могат да доведат до сезонност на екзопланетите, разширявайки обхвата на целите. Проучването идентифицира възможности и капани, свързани с характеристиката на сезонното формиране и разрушаване на кислород, въглероден диоксид, метан и тяхната идентификация чрез спектроскопия. Също така симулира колебанията на атмосферния кислород на жизнеспособна планета с ниско съдържание на кислород, както преди милиарди години. Оказа се, че озонът би бил по-лесно измерим маркер за сезонна променливост на кислорода.
Проблемът е причинен от фалшиви сигнали, които изобщо не са свързани с живота. Факт е, че кислородът и метанът са обещаващи биосигнали, но могат да бъдат формирани по различни начини и без участието на живи организми. Потенциален метод за търсене е атмосферният анализ за записване на промените в биосигналите през цялата година. Особено интересна е перспективата на характеристиките на кислородните флуктуации в ранните нива, които се очаква да бъдат открити в древната версия на Земята.
