Астрономите обявиха откриването на нов екзопланет Кеплер-186F. Размерът му е сравним с размера на Земята и се върти около своята звезда в рамките на на обитаемата зона. Без съмнение, това е важно откритие, но е преждевременно да го наричаме историческо. В момента няма причина да се твърди, че светът е от “земния тип”. Възможно е условията на новата планета да са неприемливи за съществуването на живота.
През 2011 г. на уебсайта на Discovery бяха публикувани редица статии, в които се прогнозира, че откриването на Земята 2.0 най-вероятно ще се проведе през 2012 г. В една от публикациите беше казано, че по това време ще е минало достатъчно време за космическия телескоп Кеплер (НАСА) да открие първата в историята екзопланета като Земята. В същото време орбитата му трябва да се намира в обитаемата зона, т.е. където на скалиста повърхност водата може да съществува в течно състояние. Заслужава да се отбележи, че на повърхността на Земята има течна вода и затова тук съществува живот. По този начин, в търсене на извънземен живот, е от съществено значение да се намери вода в течно състояние.
Уви, тези прогнози не бяха оправдани. И макар през този период наистина да се събираше много информация за екзопланети, между тях нямаше и земни аналози. И днес, когато вече са изминали повече от две години от определената дата, на разстояние около 500 светлинни години, най-накрая бе намерен достоен кандидат за титлата „Земя 2.0”. Преди това планетата, най-близка до Земята, се считаше за Кеплер-62f, но Кеплер-186F го надминава във всички характеристики. Както Дейвид Харбоно, професор в Центъра за астрофизика към Харвард-Смитсони, заяви в интервю: "Сега можем да посочим звездното небе и да кажем, че наистина има планети, много подобни на Земята."
Защо точно Кеплер-186F? Какво е специално за него?
При изпълнението на задачата си, телескопът Кеплер наблюдаваше малка част от небето в съзвездието Лебед, изучавайки яркостта на 150 000 звезди. По това време чувствителната оптика на телескопа регистрира леко намаляване на яркостта - феномен, наречен „транзит“ в астрофизиката. Такова събитие дава основание да се предположи, че планетата се плъзга пред диска на една от звездите. Множество екзопланети бяха открити чрез транзитния метод, така че учените често твърдят, че „златният век“ на екзопланетарните изследвания е пристигнал.
Търсенето на планети с земни характеристики е трудна задача. Но случаят с Kepler-186F потвърждава, че това е възможно дори ако небесното тяло се намира на няколкостотин светлинни години. Kepler-186F се върти около звезда, която е класифицирана като червено джудже. Периодът на обращение е 130 дни. Размерът на планетата е само 10% по-голям от размера на Земята. В същото време орбитата му се намира на външния ръб на обитаемата зона.
Художествените образи, придружаващи изявленията на астрофизиците, показват, че Kepler-186F наистина се възприема като планетата, от която произхожда животът. Така че на повърхността му вероятно има океанска и дървесна растителност. Това е свят с гъста атмосфера и бели пухкави облаци. Идеята, че тези цветни образи предават, че една планета в друга част на галактиката е способна да поддържа живота в същата форма като не на Земята. В същото време Слънчевата система е отличен пример за факта, че биологично мъртвите планети могат да бъдат в обитаемата зона заедно с живия свят. В този случай това са Венера и Марс. Учените активно търсят поне някои признаци за съществуването на основните форми на живот на Марс, но твърде тънката атмосфера и високите нива на радиация го правят не много уютно място. Що се отнася до Венера, която има почти същия размер като Земята, нейната кисела атмосфера и най-силният парников ефект буквално разрушават водните молекули. Така, въпреки наличието на Венера и Марс в „обитаемата зона”, няма причина да се каже, че те са подходящи за живот.
Учените, отговаряйки на въпроса дали Kepler-186F всъщност има бели пухкави облаци и борове по крайбрежието, казват, че това все още не е известно. Понастоящем няма средства за изучаване на атмосферата на този завладяващ, но далечен свят, да не говорим за заключение дали има живот или потенциал за неговото развитие.
В прессъобщение от НАСА изследователят Томас Баркли обяснява, че „да си в обитаема зона не означава, че тази планета е обитавана”. Нивото на температурата на повърхността на планетата е от съществено значение и то зависи пряко от състава на атмосферата. Ученият казва, че “Кеплер-186F може да се разглежда като братовчед на Земята, но не като брат близнак”.
В бъдеще се планира да се създадат и използват космически телескопи, които да могат да изучават атмосферата им едновременно с наблюдението на планетите. Но дотогава учените няма да знаят дали Кеплер-186F е подобен на Земята или изглежда като безплоден Марс и Венера. Възможно е свойствата на тази екзопланета да са далеч от други обекти на Слънчевата система. Всички разговори за Кеплер-186F като планета на “земния тип” са само думи, тъй като учените признават, че не могат да дадат мнение за живота на една планета, която е толкова далече от Земята. В същото време Kepler-186F е отличен стимул за развитието на междузвездното изследване. Именно тази планета ще бъде основната цел на бъдещите наблюдения на НАСА.
Астрофизиците с усмивка изтъкват, че световната преса напразно публикува материали за откриването на Кеплер-186F, с термина „Земя-подобна планета” в заглавията. Учените признават, че това звучи окуражаващо, но не е научно обоснован факт.
