Учените може би са разгадали 40-годишна тайна за това, как Земята е достатъчно топла, за да придобие течен океан на повърхността си.
"Ключът е феномен, известен като супер-мига, който е по-голям и по-силен слънчеви изригвания", казват служители на НАСА.
Компютърните модели показват, че почти ежедневно потокът от енергийни частици от Слънцето компресира магнитния балон на Земята и причинява дупки в полярните региони на планетата.
"Тези частици могат да влязат в атмосферата, предизвиквайки каскада от химически реакции, които създават изключително мощен парников газ, азотен оксид, както и циановодород", показва проучване, публикувано в Nature Geoscience. "Земята е станала достатъчно топла за съществуването на течна вода преди 4 милиарда години."
Първите признаци на микробен живот се появиха едновременно.
Учените са опитвали в продължение на десетилетия да решат парадокс на така нареченото "слабо младо слънце", формулирано от астронома Карл Саган и Джордж Малън през 1972 година. "Той обяснява защо Земята най-накрая се е затоплила под по-малко нагрятото слънце", пише Рамзес Рамирес от университета Корнел в коментар на изследването.
Новата теория екстраполира данните, събрани от космическия телескоп Кеплер, чиято основна мисия е да търси планети, обикалящи около звездите, подобни на Слънцето.
Временните спадове в количеството светлина, идващи от целевите звезди, могат да бъдат причинени от планети, преминаващи пред родителската звезда. Но промените могат да бъдат причинени и от други събития, като например супер-шипове.
"Кеплер наблюдаваше свръхчувствията на младите звезди, наподобяващи нашето Слънце, в момент, когато животът е възникнал на Земята ... Използвахме ги като прокси сървъри", заяви астрофизикът Владимир Айрапетян от космическия полетен център на НАДА в Грийнбелт.
Свръхвълните се оказват три пъти по-силни от най-силните проблясъци в съвременната история, например, така нареченото събитие от Карингтън през 1859 г., което е родило Северното сияние далеч на юг.
"Земята постоянно е под заплахата на тези мощни изхвърляния на коронарни маси", казва Айрапетян. Коронарните емисии отделят огромни количества слънчеви частици и електромагнитно излъчване в космоса.
Рамирес ще използва данни за атмосферната химия в друг компютърен модел, за да тества теорията на Айрапетян.
"Моята цел е да изчисли получения парников ефект от прогнозираните газови концентрации и да определя дали те са достатъчни за решаване на проблема със слабото младо Слънце", каза Рамирес.
Изследването има не само значение за развитието на живота на Земята, но и за това как се развива съседът ни Марс.
"Нашата концепция предполага, че дейностите на ранното Слънце предоставиха възможност за пребиотичен живот на Земята. Предложеният модел също предефинира условията на обитаемост не само от гледна точка на" течната водна зона ", но и като биогенна зона, в която звездните енергийни потоци са доста високи , за да възпламени реактивната химия, която произвежда комплексни молекули, необходими за живота ”, пише Айрапетян.
