.
При разглеждането на въпроса за местата в Слънчевата система извън Земята, където животът би могъл да произхожда, е трудно да си представим по-подходящ свят от спътника на Юпитер Европа.
Смята се, че този сателит има океан, лежащ под повърхността, който е защитен от космическа радиация от дебела ледена обвивка. Смята се също, че океанът е пълен със сол, чийто химичен състав е подобен на този на земята. Някои хипотези дори предполагат, че там има достатъчно кислород и хранителни вещества, които да подкрепят не само живота на микроорганизмите, но и многоклетъчния живот.
Океанът на Европа ли е като земята? Може ли този спътник да е биологичен оазис, който се върти около най-масивната планета в Слънчевата система ?
В ново проучване, публикувано в списанието Geophysical Research Letters, учените на НАСА са проучили какъв химически състав е възможен в океана на Европа и какви геохимични процеси могат да се осъществят там.
"Ние изучаваме извънземния океан, използвайки методи, разработени въз основа на движението на енергията и хранителните вещества в собствените системи на Земята", заяви планетарният учен Стив Ванс от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния. "Циркулацията на кислород и водород е основната движеща сила в океаните на Европа и океаните на Земята." Европа, както смятат учените, има каменно ядро с дълбоки пукнатини, които са пълни с вода. Тъй като ядрото на Европа продължава да се охлажда, там се образуват много пукнатини, които позволяват на вътрешните слоеве да взаимодействат с водата.
На Земята взаимодействието между вода и минерали в скалите се нарича „серпентизация“, реакция, която образува нови минерали, освобождавайки обилно количество водород. Тъй като повече от милиард години се е образувал все по-голям брой пукнатини, реакцията на смесване на солена вода с водород в океана на Европа е имала дълго време. Това е първата половина на „животоподаващото уравнение“ в Европа.
Ако приемем, че тези сложни геохимични процеси протичат в Европа , е необходим друг компонент за живота: окислител, необходим за образуването на ключови химични реакции с водород. Случило се така, че повърхността на Европа може да бъде идеалният доставчик. Тъй като интензивната радиация на Юпитер влияе върху водния лед, на повърхността трябва да се образува достатъчно количество окислител под формата на кислородни атоми.
Добре известно е, че Европа има повърхностни разриви и пукнатини, които постоянно се актуализират. Липсата на ударни кратери предполага, че някаква форма на ледена тектонична активност постоянно подмладява повърхността, позволявайки на тези окислители да проникнат в подземния океан. "Окислителите на лед са като положителен полюс на батерията, а химикалите от океанското дъно, наречени редуциращи агенти, са като отрицателен полюс", казва планетарният учен Кевин Хан, също от лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена.
Тези химически процеси не изискват никаква форма на вулканична активност, за да започне, всъщност реакцията на серпентизацията със скалистата сърцевина може да бъде достатъчна, за да формира богат химически състав, земни.
Ако тези геохимични процеси наистина се случват в океана на Европа, този спътник на Юпитер може да бъде идеалното място за произхода на живота.
