Учените започват да разбират по-добре какво се случва, когато черните дупки пътуват по Млечния път. Обикновено супермасивната черна дупка (SMBH) се намира в центъра на масивна галактика. Понякога такива обекти могат да „скитат” около галактиката-домакин, като се отдалечават от центъра, например в звездни ореоли - почти сферичен участък от газ и звезди, заобикалящи основната част на галактиката.
Съществува теория, че тези явления често се случват по време на галактическо сливане в разширяваща се вселена. По-малката галактика се присъединява към по-голямата, премествайки дупката си. В ново проучване учените предричат, че галактиките с маси, като тези на Млечния път, трябва да имат няколко супермасивни черни дупки. Екипът използва ново космологично моделиране, за да предскаже динамиката на SMBH в галактиките с по-голяма точност от предишните програми.
Малко вероятно е някаква странна черна дупка да е толкова близо до Слънцето, че ще има някакво въздействие върху нашата система. Следователно един близък подход на един от тези скитници трябва да се случва на всеки 100 милиарда години, което е почти 10 пъти по-голямо от възрастта на Вселената.
Тъй като се приема, че скитащите SMBH живеят далеч от галактическите центрове и извън галактическите дискове, е малко вероятно те да увеличат обема на газовете, което ги прави невидими. Сега учените се опитват да измислят начин за индиректно определяне на тяхното присъствие.
