Данните, събрани от космическия телескоп на НАСА, опровергаха съществуването на мистериозната планета X.
Хипотетичният свят, който можеше да се върти около Слънцето извън орбитата на Плутон, вдъхнови мнозина за теорията на Страшния съд. В навечерието на „дългоочаквания” край на света на 21 декември 2012 г. Планета Х трябваше да се намеси, за да наруши вътрешното равновесие в Слънчевата система и да предизвика гравитационен хаос. Според други пророчества, загадъчната Планета Х всъщност може да бъде измислената планета „Нибиру”, обитавана от Анунаки, извънземна раса, желаеща да завладее Земята.
15 месеца по-късно всички знаем много добре, че извънземната инвазия не се е случила - очевидно спечелихме.
Цялата тази глупост за края на света е пълна глупост, но търсенето на „Планета Х“ всъщност има научни корени. В средата и края на 19 век астрономите проследяват гравитационните смущения на газовите гиганти в опит да проследят загадъчния свят в крайните граници на Слънчевата система. Тази хипотетично масивна планета се наричаше "Планета Х". Въпреки това, това очарователно търсене на мистериозната планета приключи след откриването на малък Плутон през 1930 година. Без да има гравитационен потенциал да обясни гравитационните смущения, астрономите разбраха, че Плутон не е Планетата Х, която са търсили. След като осъзнават, че наблюдаваните по-рано гравитационни смущения са причинени от грешки в наблюдението, Планета X става легенда. Идеята, че Слънцето може да има звезден партньор в Слънчевата система, също беше проучена.
Някои странности във външната слънчева система дадоха на астрономите причина да спекулират, но какво, ако нещо масивно може да се крие там? Едно от доказателствата за тази хипотеза е периодичното падане на обекти от пояса на Кайпер в района зад Плутон. Геоложката хроника предполага, че съществува модел на масово изчезване на Земята, свързан с падането на комети. Може би орбитата на отдалечено тяло причинява неуспех в равномерното движение на кометите на циклична основа?
„Външната слънчева система вероятно не съдържа голям газов гигант или джуджева звезда“, казва Кевин Люгман от Центъра за екзопланети и Жилищните светове на Университета на Пенсилвания.
Люгман и неговият екип анализираха данните, получени с помощта на камерата WISE, инсталирана на космическия телескоп Хъбъл, която провежда подробен инфрачервен преглед на цялото небе от 2010 до 2011 г. Ако там е скрито нещо голямо, WISE лесно ще го забележи. Но, уви, това не се случи.
Според прессъобщение на НАСА: "Няма обект, размер на Сатурн или по-голям, разположен на разстояние от 10 000 астрономически единици и обект, с размер на Юпитер или повече, разположен на повече от 26 000 астрономически единици." Спомнете си, че една астрономическа единица е 93 милиона мили, а Плутон е на разстояние около 40 a. от слънцето. Търсенето на Planet X обаче никога не е било приоритет за WISE. Основното проучване разкри 3525 звезди и кафяви джуджета в рамките на 500 светлинни години от Слънцето. В космически мащаб тези обекти са точно пред нашия галактически праг.
По време на основната си мисия WISE можеше да направи две пълни инфрачервени скани с интервал от 6 месеца. Сравнявайки положението на обектите в две сканирания, астрономите са способни да определят промените на определени обекти. Известен като ефект на паралакс, този момент е ценен инструмент за астрономите.
