На 6 август 2014 г. европейският космически кораб Rosetta накрая достигна орбитата на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко. През това време той често успява много да се сблъска с обкръжението си и понякога да прави интересни снимки отблизо. Но в периода, когато 67P е в най-близката точка на орбитата си около Слънцето, учените от тази мисия започват да получават дългосрочна перспектива за това как Слънцето и слънчевият вятър действат върху ледената междупланетна пътека.
В хода на въртенето си около Слънцето с комета ще се появят много различни промени. Най-очевидно е еволюцията на растежа на опашката на кометата. Това е неизбежно, тъй като слънчевата радиация силно нагрява леда на кометата с образуването на струи пара и прах. Но има един нюанс: кометата е вградена в хелиосферата на Слънцето, така че зависи и от динамиката на постоянния поток на слънчевия вятър.
Този процес със слънчевия вятър може да се проследи благодарение на новите изследвания, получени от екипа на Rosette.
Всеки знае, че има лед на повърхността на кометата. Мисията успява да открие определено количество водни йони в опашката на кометата, което рязко се увеличава, когато се приближава към Слънцето. Между август 2014 г. и март 2015 г. специалният инструмент на Rosetta, плазмен консорциум за анализ на йонния състав, успя да открие 10,000-кратно увеличение на скоростта на йони на слънчевия вятър във водата. Водни йони (това са Н2О молекули, лишени от един електрон) възникват в кома на кометата. Това е името на атмосферата, която обгражда ядрото на кометата. Топлината, получена от Слънцето, причинява ядрото на сублимацията на ледената повърхност в ядрото. Кома постепенно се пълни с тези молекули и те се йонизират от ултравиолетовата светлина на слънцето.
След преминаване през този процес в кома, молекулите са силно повлияни от електрическите свойства на слънчевата светлина. Докато слънчевият вятър става все по-интензивен, кометата се приближава до слънцето. По това време, йоните "усещат" голямо ускорение на слънчевата светлина и просто се изхвърлят от комата в космоса. Някои от тях също се блъскат обратно в повърхността на ядрото.
В допълнение, тези частици, произхождащи директно от слънчевия вятър, които бият в ядрото, могат да предизвикат разпръскващ ефект. Това означава, че експлозивните материали излизат от ядрото и се отдалечават в опашката на кометата. Тези частици оставят спектроскопски отпечатък. Така Rosetta получава този сигнал и дори може да го измери.
Използвайки масов спектрометър с двойно фокусиране, Розета успява да открие това атомизиране на атомите и открива огромен брой елементи, присъстващи в йонната опашка на кометата. Според получената информация елементите включват натрий, силиций, калий и калций. Интересно е, че такива елементи могат да бъдат открити в въглеродни хондрити (това е рядък клас метеорити). Изобилието от комети обаче надхвърля метеоритите, така че е необходимо още малко работа, за да се обяснят тези различия. Учените предполагат, че скоростта на кометата ще намалее при приближаване към слънцето. В крайна сметка кометата ще се нагрее, ще изхвърлят повече газове от ядрото и комата ще се увеличи. Това може да повлияе на отклоняването на частиците на слънчевия вятър, като ги предпазва от сблъсък с ядрото.
Вече успя да забележи отклонението на протоните при 45 градуса, използвайки сензора. Това е първото доказателство за взаимодействието на кометата със средата на Слънцето.
